„Една и съща нощ“ е най-зрелият и безкомпромисен роман на Христо Карастоянов

06.10.2014 Читатели

Борислав ГЪРДЕВ

„Една и съща нощ“ е най-зрелият и безкомпромисен роман на Христо Карастоянов. Това го твърдя убедено, тъй като следя творческото му развитие от излизането на „ Записки по исторически наивизъм“ ( 1999) и „Аутопия“ (2003).

Заявка за качествен прелом в романовото поприще бе „Името“( 2012), където авторът разкри вещо и проницателно необикновената одисея на принцеса Анастасия Романова в България. Своеобразно продължение на неговите търсения в същата насока се явява „Една и съща нощ“.

Роман, възвисяващ и бичуващ националното ни достойнство и орис.

Книга, която раздипля и разнищва много скрити и мръсни тайни от не тъй далечната ни история, поставяща пръст в раната, чрез която да осмислим собствената си съдба.

„ В една и съща нощ“ е роман за липсващата справедливост в България, за отсъстващото възмездие, за изгубеното чувство за срам, достойнство и справедливост.

Творба, критикуваща робското мислене на българина, световно известен с умението си да се адаптира, но не и да протестира и да се интересува от съдбата на ДРУГИЯ, РАЗЛИЧНИЯ, независимо дали е анархист като Георги Шейтанов или ярък публицист, издател и поет – новатор като Гео Милев.

„В една и съща нощ“ е своеобразна PR инициатива за възкресяване паметта на тези неординерни личности, за които все по- малко хора си спомнят у нас .

Което е много жалко.

Романът е исторически коректен и достоверен.

Написан със замах и въображение, но и с много болка и критичен патос към съществуванието ни, което от Освобождението до днес няма друго определение освен БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ.

А Карастоянов го вълнуват други теми и герои.

Нестандартни, смели, ярки, колоритни, обаятелни – като Георги (Шейтанов) и Гео (Милев), загинали в една и съща нощ от наемните убийци на сговористкото правителство на Цанков.

Техен антипод е талантливият конформист Никола Гешев, умеещ с еднаква лекота да носи ковчега на Дядото на 11 май 1924 г. и година по-късно да командва счупването с тояга на черепа на Гео Милев…

Книгата е написана като дневник по създаване на романа, държаща ръка върху пулса на днешното ни напрегнато и нерадостно битие.

Препратките и аналогиите са смущаващи и стряскащи – от боричканията за литературните премии до „надеждата“, че „родната полиция ни пази“…

Лапидарна, стегната и обхватна при осъществяване на замисъла си, творбата се поглъща на един дъх и е истински пир за душата на всеки уважаващ се читател.

Безспорно това е едно от впечатляващите събития в прозата ни през 2014 година.

„Една и съща нощ“ тук