Начало / Читатели / В Европа не се правят икономии от културата

В Европа не се правят икономии от културата

Огнян СТАМБОЛИЕВ

В сферата на културата и медиите във Франция работят малко повече от  670 000 души. Привилегированият сектор е този на аудиовизията. Той получава повече, отколкото печели. За разлика от писмената култура – пресата и книгата, съобщи „Монд”, цитирайки доклад на министерствата на културата и на икономиката за     2012 година.  От него се вижда, че френската култура консумира една огромна сума – 13 000 000 000 евро, но и прави пари. С изключение на Телевизията, която е най-големият консуматор. Препоръката на доклада е към културните мениджъри в страната да се стремят да разпределят правилно бюджетите си, да правят допустимите икономии и по възможност и да възвръщат част от вложените средства. И ако аудиовизията получава близо една трета от този бюджет, а връща на държавата едва 5,7 %, то в същото време пресата получава пет пъти по-малко от аудиовизията, но носи същия процент  печалба 5,7 %, а френската книга получава 1% от тези 13 милиарда, а носи – 5, 1%. А музеите и галериите и културно-историческите паметници носят по-голяма печалба от бюджета, който им се отпуска.
Там не измислиха тази глупост „делегираните бюджети”. А коментарът и сравненията с нас са излишни, нали?!

 Опитът на Холандия или една прагматична система за субсидиране на културата – и  можем само да се поучи от  него

Едва след войната в тази неголяма западноевропейска страна културата и изкуствата получиха по-широка обществена и държавна подкрепа. От 60-те години на миналия век насам субсидиите нараснаха чувствително. Осигурена по три направления -правителство, регион и кметство, духовната сфера зае най- сетне своето достойно място. Интересното е, че ако средствата от едно направление се увеличаваха – увеличаваха се и парите от останалите две. Отначало тази система имаше голям успех, но през първата половина на 80-те години, когато рецесията стигна своята кулминация, нещата трябваше да се променят. В края на всяка година се получаваше доста сериозен дефицит, което довеждаше до намаляване на субсидията за следващата. Правителството не можеше да скицира дългосрочни проекти и да осигурява възможности за нови и особено за експериментални прояви, които по принцип се приемат твърде добре в Холандия.  Нивото на заплатите и условията за работа / за творчество!/ бяха твърдо установени. Реорганизацията бе неизбежна.
И ето: през 1985 година там създадоха концепция за новата структура на държавно субсидиране на културата. Само след една година тя влезе в сила под названието „Кунстенплан”  (План за изкуствата). Този план е предвиден за един сравнително непродължителен период от  четири години и предвиждаше разпределението на средствата на средствата в три основни категории:
а. структурна, б. дългосрочна, в. по конкретни поводи.
Първата  е предназначена за основните културни институти в столицата Хага, в Амстердам, Ротердам и другите големи градове на страната, като например   Кралския симфоничен оркестър, Театралния институт, големите оперни театри, и се дава за срок от четири години.
Втората е за големите професионални компании, като например, Драматичната компания „Микъри”, и се дава максимум за три- четири години.
Третата  е за експериментални, младежки и полупрофесионални творчески състави. Държавата е организирала специални комисии, които да дирижират разпределението на средствата. Успоредно с тази финансово- административна власт съществува и обществен  Съвет по изкуствата, който наблюдава и оценява състоянието на различните институти и творчески състави. Разбира се, той е изграден изцяло с участието на специалисти в отделните изкуства. Този консултативен орган е в състояние да се противопостави на евентуална намеса на държавните чиновници при оценката на отделни художествени факти или на новите проекти.
Холандската система е доста по-гъвкава и осигурява, както последователността – отворена е за новостите и експериментите, така и необходимата творческа свобода в продължение на четири години, а това не е малък период в живота на един творчески институт.
Трябва да подчертаем, че институтите в тази страна са автономни – държавата не контролира пряко дейността им, интересува се от общото им финансово състояние и полезността им за обществото и културата на Холандия.
Ефикасна  е и системата на управлението на културните институти в това кралство.Оперните театри се ръководят от съвети на директорите, в които влизат:  административен директор- интендант с мениджърски функции; музикален директор – главен диригент; артистичен директор- режисьор; финансов директор.
За съжаление, у нас длъжността е само една – директор – обикновено диригент, в редки случаи режисьор и това по принцип са лица без добър управленски опит, които при това „дърпат” предимно към себе си. Повечето от тях използват поста си като разменна монета за личната си кариера и обогатяване. (Особено драстичен е случаят с директора на операта в Русе, Найден Тодоров, който се оказа, че е и с фалшива диплома!). Оттам идват и неблагополучията в нашите театри, много от които са вече в  определено критично състояние главно по тази причина
Опитът на Холандия, страна със стара култура, с традиции в музиката, изобразителното изкуство, театъра и балета, макар и с не по-голям творчески потенциал от България, и с по- малко държавни институти, може да ни бъде от полза.
И  още нещо твърде важно за наша информация: средствата от частни спонсори там не надвишават скромните 4- 5 процента от цялата сума необходима за издръжката на холандската култура. Въпреки данъчните облекчения за спонсорите. А бюджетът по това перо е над пет на сто, докато в България е  десет пъти по- малък! Голямата отговорност там е поела държавата, както е в повечето страни от ЕС. Само че всичко там е може би по-добре премислено и по-добре организирано, отколкото е у нас. Там не се правят икономии от културата. За разлика от нашето правителството, холандското е по-културно и  реже така драстично и безжалостно  средствата за културата, защото знае, че всяко посегателство върху духовността е  престъпление срещу нацията. В нито една от страните на  цивилизована Европа  няма министри недоразумения, не се закриват театри, оркестри, фестивали, музеи, библиотеки, а и културата се управлява от наистина  културни и достойни хора.
Да, опитът на Холандия е  наистина нещо, от което нашите нехаещи за българската култура и духовност, трябва да се поучат.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

1611164053494_n_msnbc_full_amandagorman_210120_1920x1080

Поетеса прикова вниманието на Америка

Аманда Горман участва в инаугурацията на президента Байдън 22-годишната поетеса представи шестминутно стихотворение, наречено The …