Начало / Любопитно / Габриел Зевин: Ние не сме точно романи. Не сме и къси разкази. Ние сме събрано творчество (15 книги за книгите)

Габриел Зевин: Ние не сме точно романи. Не сме и къси разкази. Ние сме събрано творчество (15 книги за книгите)

Книгите са забавление за мнозина, но обикновеният човек рядко се замисля за истинските предизвикателства в книжарската работа. „Как бе възможно да има хора , които смятат, че книгата върви с гаранция, че ще им хареса?“, казва героят на Габриел Зевин в „Книжарничката на острова“ Ей Джей Фикри. Трудностите и блаженството от това да работиш ежедневно и да препоръчваш книги на непознати даде повод на lira.bg да избере 15 заглавия, в чиито сюжети книжарите, четенето и препоръката на книги имат централна роля.

Ето ги и тях:

„Книжарничката на острова“ от Габриел Зевин

Този роман е любовно писмо към книгите и към хората на книгите, казват от издателство „Кръгозор“, с чиято марка излезе тя у нас. „Ние, хората, не сме точно романи. Не сме и къси разкази. В крайна сметка ние сме събрано творчество“, пише пък авторката. Тази изпълнена с романтика, ирония и хумор история може да ви върне вкусът към хубавото четиво, но и представя образно неволите на книжарите в един свят, в който „Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят“.

„Любов, огромна като катедрала“ от Катрин Панкол

Книгите свързват и разделят двама непознати – книжарката Кей Бартолди и писателя Джонатан Шилдс. Именно литературните вкусове са в основата на сюжета на това приятно четиво на бестселъровата френска авторка Катрин Панкол.  „Любов, огромна като катедрала” е епистоларен роман, изпълнен с много лиризъм. Кажи ми какво четеш, за да ти кажа кой си и как умееш да обичаш – това сякаш е идеята на нетипичното за Панкол произведение.

„Сянката на вятъра“ от Карлос Руис Сафон

В сърцето на старинна Барселона е скрито Гробището на забравените книги – подобна на лабиринт библиотека, в която се съхраняват малко известни и недооценени заглавия. В едно студено утро на 1945 г. антикварят Семпере отвежда своя десетгодишен син Даниел в това хранилище. Получил разрешение да вземе книга по свой избор, Даниел измъква от прашните лавици „Сянката на вятъра“ от Жулиан Каракс. Докато момчето расте, неколцина души проявяват необичаен интерес към неговата находка. Случаят, започнал като литературен куриоз, постепенно се превръща в стремителна надпревара, целяща да разкрие истината за живота и смъртта на Жулиан Каракс. Готическата история на Сафон му носи слава в цял свят, а „Сянката на вятъра“ е бестселърът, който му извоюва място сред майсторите на съвременната литература.

„Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ от Мери Ан Шафър и  Ани Бароуз

В сюжета на забележителната романтична драма на Мери Ан Шефър и Ани Бароуз книжарница не присъства, но книгите спасяват животи. Един набързо и по принуда сформиран читателски клуб не само спасява животи по време на германската окупация на остров Гърнзи, но и свързва съдбите и животите на една група почти изгубени души. Това е книга за човешката душа, за човешките избори и междучовешките мостовете – това, което нито една война не може да сломи.

„Щастливите хора четат и пият кафе“ от Анес Мартен-Люган

Още заглавието на този роман насочват към лайтмотива на авторката  – психоложката Анес Мартен-Люган, книгите и четенето са бягство, възможност за промяна.  Една жена загубва семейството си, но някак намира път да продължи, да отвори нова врата, да отгърне нова страница.

„Къщата от хартия“ от Карлос Мария Домингес

История, в която книгите се превръщат във фетиш. Книга за необузданата страст към книгите и колекционерството, страст, която се превръща в обсебване и самоубийствена лудост.

„Това книжле ни разказва най-вече за страстната маниакалност, към която човек е склонен и за която обектът няма значение.В тази история това са книгите. Те са един от онези предмети, които се притежават материално, но се консумират духовно. И когато човек премине границата и започне да ги възприема само като предмет, върху който да гради живота си като купува и колекционира с неудържима страст, това се превръща в лудост, а книгите губят своята стойност. Така те се превръщат само в едно книжно тяло, в една тухличка, която гради библиотеките.

Обсебването и колекционерската страст в човека се пораждат от усещането за празнота и бедност дълбоко вътре в душата, която крепи себе си не върху нещо изконно, а върху нещо нетрайно. Важното е да прозреш, както и разказвачът на тази история открива за самия себе си, къде е линията между любовта към книгите и лудостта“, казва за изданието книжарят от „Хеликон-Русе“ Любина Йорданова.

„Четецът“ от Бернхард Шлинк

Случайната среща между любознателен професорски син и красивата кондукторка Хана, чиято разлика във възрастта е цели две десетилетия, се превръща в страстна сексуална връзка. Еротичното взаимно завладяване, което се случва напук на всички обстоятелства, си има своята странност. Четенето на глас се превръща в част от любовната игра, задължителна увертюра, която неизменно предхожда физическото сбъдване на любовните копнежи на прилежния гимназист, за чийто таен живот никой не подозира. Четенето в тази история е порастване и съзряване,осъзнаване и бунт.

„Предимствата да бъдеш аутсайдер“ от Стивън Чбоски

Това не е типичният роман за книгите. Но героят израства покрай четивата, които един учител му препоръчва. Чбоски създава тийнейджърски роман за съзряването, сравним с класиката на киното „Общество на мъртвите поети“. Книгите могат да оформят личността на читателите…стига да ги намерят в правилното време.

„Пълна равносметка след апокалипсиса“ от Фредерик Бегбеде

Макар и да не говори за книжарници, читателският дневник на бунтаря Бегбеде омагьосва и изисква. Изисква незабавно посещение в книжарница, за дозареждане. Един читателски дневник, който ни дава надежда, че книгата, като удоволствие, като предизвикателство, като хартия и мастило, книгата в идиалистичния й вид, не е обречена.

Стоте книги на XX век на Бегбеде може и да не са всичките ваши сто книги, но то не e и задължително. Достатъчно е да откриете сред тях – един Хемингуей, друг Керуак, трети Амели Нотомб или Виржини Депант, четвърти Селинджър или Фицджералд. Да ги откриете в есета, написани в присъщия на Бегбеде безцеремонен стил на великолепен литературно-говорим език. Без да споменаваме предговора, който всеки библиофил може да си го окачи на стената – още един епитет: забележителен-автор-на-предговори-който-силно-дразни-любителите-на-електронни-книги.

„Фирмин“ от Сам Савидж

Роден в мазето на една книжарница и принуден да се бори за храна с по-едрите си и подли братя, плъхът Фирмин започва да поглъща това, което го заобикаля. Скоро разбира, че източникът му на храна го е дарил със способността да чете. Това откритие го изпълва с неутолим глад за повече книги и доста неприсъщо за плъх усещане за света и неговото собствено място в него. Докато обикаля мрачните улици на западащия бостънски квартал през 60-те години на ХХ век в търсене на любов и разбиране, неговото вълнение, самота, страх и самоосъзнаване стават забележително човешки и неоспоримо трогателни. „Блестящо оригинален и богато алегоричен, романът “Фирмин” е изпълнен с очарование и горестен копнеж по един свят, който разбира изкупителната сила на литературата и милее за западналите театри, уникалните герои и претрупаните книжарнички. В този оригинален и честен до болка химн-прослава на мъките и радостите от литературата, Сам Савидж вплита собствените си съмнения и копнежи в незабравимия образ на плъха Фирмин“, пише за книгата „Пъблишърс уийкли“.

„Градът на сънуващите книги“ от Валтер Мьорс

Произведението е на писателя илюстратор Мьорс е истинско попадение за любителите на книги и фентъзи. Представете си един свят, в който всичко и всички дишат и живеят с литературата и книгите. Представете си един едно място, в което писането и четенето са движещата сила. Ако не си поет или писател, то тогава си книжар, критик или най-малкото запален читател.

Когато кръстникът на младия поет Митоблудни умира, завещава на потомъка си малко повече от един анонимен ръкопис. Ръкописът обаче се оказва толкова изключителен, че принуждава младия Митоблудни да потърси тайната на неговия произход. Следата води към Книговището – Града на сънуващите книги. Озовал се там, героят сякаш прекосява вратата на гигантска книжарница. Той подушва киселини, напомнящи дъха на лимонови дървета, възбуждащия аромат на стара кожа и острия интелигентен парфюм на печатарско мастило. Веднъж попаднал в книгопобъркания град, Митоблудни потъва все повече в свят, където четенето е истинска опасност, жестоките Ловци на книги ламтят за библиофилски съкровища, Ужасните Книгосъздания играят своите игрички и всички се боят от мистериозен Крал на сенките…

„451 по Фаренхайт“ от Рей Бредбъри

Шедьовърът на Бредбъри представлява една антиутопия за това, както този свят би представлявал без книги. Романът описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. Малката опозиционна група на хората-книги се е заела да спаси духовното богатство, като всеки член научава наизуст някоя книга, за да я направи достъпна за следващите поколения.

„Крадецът на книги“ от Маркъс Зюсак

Тази тъжна история за Холокоста и войната разкрива, как едно нещо може да спаси душата – книгата, разказва за това как книгите стават съкровища.

„Определено я прочетох. Държа ме будна цяла нощ, толкова й бях ядосана. На този етап от живота си бих предпочела да не будувам по нощите. Нито пък искам да рева като разпрана, а от тази книга не успях да си сдържа сълзите“, казва за „Крадеца на книги“ една от героините на романа „Книжарничката на острова“.

„Матилда“ от Роалд Дал

„Матилда“ е начинът на невероятният разказвач Роалд Дал да даде на децата богатството на книгите, да им отвори вратите към литературата. Малката героиня живее в консуматорския свят на повърхностното си семейство и сама трябва да открие предизвикателствата на четенето. Слава богу, има добри библиотекари. Тя изчита цялата библиотека в квартала си… и по детски се впуска в приключение в защита на духовността, добротата и човечността.

„Приказка без край“ от Михаел Енде

„Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ…

Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава в огледалото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано…

Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова приключения, които е обичал и на които се е възхищавал, за които е треперил и се е надявал и без които животът му се е струвал празен и безсмислен…

Само който не е изпитвал подобно нещо, вероятно не ще проумее онова, което направи сега Бастиян.“

Така започва незабравимата приказка на Михаел Енде. Една книга за въображението, за значението на книгите и за приключенията. Една книга, след която може да поискате да четете до …безкрай.

 

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

226478_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (26 април – 2 май)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Глина от Виктория Бешлийска 2. Хора от Катерина Хапсали 3. Дамски гамбит …