Начало / България / Стратегия за грамотността залага на четенето

Стратегия за грамотността залага на четенето

Министерството на образованието и науката представи за обсъждане финалната версия за проект на новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ за програмен период 2014-2020 г. с финансиране от ЕС и национално съфинансиране. Мотото на документа е „Четенето – ключът за повишаване на грамотността на нацията“, а като стратегическа цел е поставено „постигане на равнище на функционална грамотност, което ще осигури възможност за личностно и обществено развитие и ще спомогне за постигането на интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж на икономиката“.

Инициативата има за цел да представи основните акценти на програмата след отразяването на получените официални коментари от Европейската комисия. Предстои и провеждането на обществено обсъждане в София.

Публикуваният в петък проект от близо 40 страници си поставя и няколко оперативни цели – създаване на благоприятна среда, в която грамотността да бъде насърчавана, повишаване на равнището на грамотност в страната и увеличение на участието и приобщаването на различните социални и възрастови групи. Някои от тях включват създаването на лесен достъп до книги и до други четива, като сред основните дейности е планирано осигуряване на дигитални материали и създаване на дигитални библиотеки, както и инвестирането в обучение за повишаване на нивото на грамотността на работещите, за да се повиши ефективността и производителността и да се намали текучеството.

Предвижда се всяка година през септември да се провеждат инициативи за подаряване и размяна на детски и юношески книги, през март да се чества Национален ден на четенето, а на 8 септември – Международен ден на грамотността. Всяка година трябва да има и тематични публични четения като например „Най обичам“ и „Любими приказни герои гостуват на най-малките“, както и провеждане на Национална седмица на книга.

Предвижда се и провеждане на кампания за съвместно четене „Деца четат на деца“ (при което по-големи деца ще четат на първокласници или хлапета в детската градина), както и на кампании „Всички четат“ и „Четем заедно“ и организирането на онлайн игра за дигитално четене. Всички социално слаби пък ще имат безплатен достъп до обществените библиотеки.

Има и идея да се провежда кампания „Книга на годината“ за различните възрастни групи и провеждане на онлайн състезание „България пише“. Ще се реализират и програми за създаване на култура на четене за удоволствие у родители и ученици, а за възрастните ще има курсове за ограмотяване, както и курсове за родители, които не владеят български език.

През 2017 г. се очаква да се проведат тестове за установяване на равнището на грамотност на учениците, тогава трябва да бъде оценена и ефективността от посещаването на задължителна предучилищна подготовка. През 2016 пък се предвижда да има слухови, зрителни и говорни текстове за установяване на проблеми при четенето при децата.

Причината да бъдат планирани толкова дейности, насърчаващи четенето при децата е фактът, че колкото повече учениците четат за удоволствие в свободното си време, толкова по-високи са техните постижения в училище. Данни от проведеното през 2009 година изследване PISA показват, че само за 36% от българските ученици четенето е едно от любимите им хобита, а всеки пети 15-годишен ученик в България (21%) четенето е загуба на време.

Бележки, становища и предложения по проекта могат да бъдат изпращани на e-mail: a.tringov@mon.bg до 26.09.2014 г. включително.

Прочетете още

81yBQThn6GL._UF1000,1000_QL80_

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” (11 ноември – 17 ноември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА   ––––––––––– 1. „Grey Wolf“ от Луиз Пени (нова в класацията) 2. „In Too …