Лира Литературно-рекламна Агенция
Kultura.bg публикува открито писмо на известни полски интелектуалци до европейските граждани, озаглавено „От Данциг до Донецк 1939-2014 г.”, във връзка с годишнината от началото на Втората световна война и политиката на експанзия на Путинова Русия. Текстът е от френския вестник Le Monde. Сред подписалите го е известният полски автор Анджей Сташук.
–––––––––––––-
„Да умрем за Данциг”. Тази фраза символизира нагласата на Западна Европа към войната, която избухва преди седемдесет и пет години. Франция и Обединеното кралство на три пъти дават зелена светлина на немския диктатор. Нито Аншлусът, нито окупацията на Судетите, нито разчленяването на Чехословакия имат сериозни последици за Хитлер. Когато на 1 септември 1939 г., като продължение на германско-съветския пакт, първите изстрели отекват в Данциг (Гданск), хората на Запад смятат, че става дума за „смешна война”. Така те дават на Хитлер зелена светлина за четвърти път, мислейки си, че с цената на Данциг, те ще спасят собствения си живот. Следващата окупирана столица е Париж, сетне бомби започват да падат над Лондон. Едва тогава се чуват възгласите „Стоп” и „Никога повече!”.
Тази егоистична и късогледа политика на европейците спрямо агресора не може вече да се повтори. Но скорошният ход на събитията удивително напомня на 1939 г. Русия, държава-агресор, окупира част от територията на своя украински съсед – Крим. Армията и специалните служби на президента Путин извършват нелегални операции в източната част на Украйна, поддържайки формирования, които тероризират местното население и го плашат с окупация.
Новата „Остполитик”
И все пак има някаква новост спрямо 1939 г.: агресорът успя да привлече на своя страна политици и бизнесмени, а някои западни партньори все още вярват в неговото „човешко лице”. Създалото се лоби има влияние в много страни. Говори се Russia first („първо за Русия) и дори Russia only („само за Русия”). А понастоящем тъкмо Русия рухва. Европа спешно се нуждае от нова „Остполитик” (Източна политика). Ето защо отправяме към нашите съграждани и към европейските граждани този апел.
Франсоа Оланд, президент на Френската република, е на път да извърши стъпка, която ще има дори по-тежки последици, отколкото пасивността на Франция през 1939 г. През следващите няколко седмици Франция ще се превърне в единствената европейска държава, която подкрепя агресора: Париж възнамерява да достави на Путинова Русия два военни кораба „Мистрал”. Това военно сътрудничество води началото си от 2010 г. и още тогава имаше протести. Никола Саркози, тогавашният френски президент, отговаряше категорично, че „студената война е приключила”.
Понастоящем войната ясно и открито започна и няма никакво основание да се спазват стари ангажименти. Политици и личности като Бернар-Анри Леви предложиха на Франция да продаде корабите си било на НАТО, било на Европейския съюз. Ако Франсоа Оланд не промени намерението си, гражданите на Европа би трябвало да могат да го убедят, бойкотирайки френските стоки.
През 1982 г. Германия (тогава ФРГ) започна да става зависима от доставките на руски газ, въпреки предупрежденията срещу изграждането на нови газопроводи като „инструменти за изнудване”. Ала германците, било по причина на прословутия си комплекс за виновност, било поради вярата си в „руското чудо”, високо ценяха сътрудничеството с Москва. Всичко това в името на злощастната немска традиция на Изток да се преговаря само с един партньор и това да е Русия. Така фирми, собственост на руската държава или на руски олигарси, се настаниха в Германия. Берлин обаче трябва да сложи спирачка на този род зависимости, зад които ясно прозира политически натиск. Всички европейци и всяка европейска страна поотделно трябва да се включат в подпомагането на застрашена Украйна. Стотици бежанци от Източна Украйна и Крим се нуждаят от помощ. Украинската икономика е обезкръвена от драконовите условия на договорите с руския „Газпром”, който има монополна позиция на европейския енергиен пазар. Украинската икономика се нуждае от нови търговски партньори.
В продължение на дълги години ЕС даваше на Украйна да разбере, че тя няма никакъв шанс нито да стане член на съюза, нито да разчита на друго, освен на символична помощ. Политиката на „източно партньорство” не промени нещо особено. И все пак тези въпроси имаха своята собствена динамика. За първи път в историята гражданите на една страна загиваха от куршуми, държейки европейското знаме в ръка. Ако Европа не прояви никаква солидарност към тях, това ще означава, че идеалите за свобода, равенство, братство, наследени от Френската революция, не означават нищо за нея.
Украйна има правото да защитава своята територия, както и гражданите си от външна агресия чрез своите полицейски и армейски части, включително в пограничните региони с Русия. Защото в района на Донецк, както и в останалата част на страната между 1991-2014 г. имаше траен мир. Владимир Путин е този, който пусна бесовете на войната и изпробва нов вид агресия, превръщайки Украйна в маневрено поле, по подобие на случилото се по време на Гражданската война в Испания. Ето защо тези, които не кажат на Путин No pasaran! (Няма да мине), излагат ЕС на присмех и съдействат за дестабилизирането на световния ред.
Никой не знае кой ще ръководи Русия след три години. Не знаем и какво ще се случи със сега управляващия елит, отговорен за тази авантюристична политика, която противоречи на интересите на руския народ. За сметка на това знаем едно: този, който продължи да прави business as usual, рискува смъртта на хиляди украинци и руснаци, „екзода” на стотици хиляди бежанци, както и нови атаки на путинския империализъм срещу млади държави. Вчера Данциг, днес Донецк, ние не можем да приемем, че Европа ще продължи да живее през следващите години с тази кървяща рана.
Гданск, 1 септември 2014 г.
Анджей Вайда, Кристина Захватович, Анджей Сташук, Олга Токарчук, Владислав Бартошевски, Игнаци Карпович и др.
Книги от Анджей Вайда тук
Книги от Анджей Сташук тук
Книги от Олга Токарчук тук
