Известният английски писател Иън Макюън разкритикува колегите си, които обичат да пишат дебели книги. В интервю за културната програма на ВВС авторът на „Събота“, „Амстердам“, „Изкупление“ и т.н. обяви, че предпочита тънки книги, които да изчита на едно сядане, точно както обича да гледа тричасови филми или представления в операта.
„Последната ми книга( „The Children Act“ – б. ред.) е около 55 000 думи, което може би е с около 15 000 повече от моето определение за новела. Ако трябва да я окачествя – по-скоро става дума за кратка новела. Но аз обичам тази форма, идеята да седнеш и наведнъж да прочетеш една книга. Трябва много бързо да създадеш героите. В една книга има място само за един или двама основни персонажа. Това наистина е писането, което обожавам“, каза авторът на 16 романа.
Макюън призна, че американците много повече обичат дебелите книги.
„Те все още търсят великия американски роман и той трябва да бъде истинска тухла. Но всъщност много малко книги заслужават броя на страниците си. Аз винаги ги чета, стиснал синия молив в ръката си“, сподели още писателят.
Той отрече масовото навлизане на електронните книги в живота и монопола на „Амазон“ да са пречка за развитието на писателското майсторство.
„Не мисля, че тези читатели могат да влияят. В крайна сметка и те четат изречения, параграфи, страници. Просто е променен моделът на дистрибуция на написаното. Но се притеснявам от битката между „Амазон“ и издателите. Големите монополи никога не са били нещо добро за развлекателната индустрия“, смята шотландецът.
За слушателите писателят каза още, че е рано да го отписват от голямата литература.
„На 66 години съм, но не съм свършен. Тетрадката ми все още е пълна с идеи. Не вярвайте на писател, който ви разказва за агонията си. Всъщност да си писател е една от най-радостните и привилигировани професии, която можете да си представите. Особено ако може да живее от това. Ако някой ви говори за самотата, разберете, че това е велик лукс на цивилизацията ни, като не става дума за самотността. Не мога да пиша през цялото време. Понякога е хубаво за писателя да излиза сред света. Аз нямам импулсите на Селинджър. Всъщност на света има толкова много интересни неща. Посещавам поне по шест фестивала на година. Изпитвам огромно удоволствие да се срещам с други писатели, с приятели, да се видя с момчетата от моето поколение като Джулиан Барнс, Мартин Еймис и Джеймс Фентън. Това е своего рода братство. Животът е толкова интересен. Изпълнен съм с любопитство да видя какво ще се случи в този век“.
Свързани заглавия
Литературният архив на Иън Макюън продаден за два милиона долара
Иън Макюън критикува религиозната обсебеност в книга
Иън Макюън нападна религиозните родители
Иън Макюън към младите писатели: Започнете с разкази
Изгубен разказ на Иън Макюън беше намерен след 30 години
Книги от Иън Макюън тук