Начало / Любопитно / „На Валери Петров“ от Сергей Бояджиев

„На Валери Петров“ от Сергей Бояджиев

Отрано към Парнас се устремих

и в мен напираше задъхан стих,

избликваше той, див и многословен,

между задачи разни с глас съдбовен.

На таз любов изневерих, за жалост,

и дните ми отидоха нахалост,

но мерената реч във мен остана

като една недозарасла рана

на цензурата в блатото заразно.

Списания купувах аз напразно –

не струваше студентското ми левче

брътвежа на Еленков и на Левчев.

*

На грозен грак аз гръб обърнах

и слава Богу! – се завърнах

при Тютчев, Бунин, Пастернак,

във музата повярвал пак.

Но стана чудо! От Валери

аз книжка тъничка намерих

и станах винаги готов

за още мъничко Петров.

*

И понесох навред аз писателско бреме,

но не стигна ми смелост, не стигна ми време

да почукам, смирено застанал на прага,

с ръкописче в ръка, както мен се полага.

Дали може изкуството да се научи,

дали разговор истински ще се получи?

А навярно сте бил твърде много зает

да направите Шекспир по-звучен поет.

Не посмях да почукам и после заминах,

и живота ми все в заминаване мина

от печалната моя, обична Родина

към поредната дълга, горчива чужбина.

Аз навсякъде томчето вярно разнасях,

и прелиствах го често, за миг се пренасях

ту във Варна, ту в София – ден подир ден,

тъй общувах със Вас, тоест Вие със мен.

*

Но червената нишка, идейната песен

сред богатата плетка „В меката есен”

като трън от душата си вадех полека.

Аз усещах защо превъзнасят човека

със мазолеста длан, със каскет, стара дрешка –

идеал за душата ремсистка, младежка,

но каскет с пистолет е нещастие общо!

Вие сам го разбрахте – защо ли изобщо

с октомврийски лъжи за морална опора

се размахваха пушки, загиваха хора?

Помня вашата явка със нежната Надка

под палтенцето с позив за сетната схватка,

а възможно е също с парабел и взрив –

иска жертви живота ни бъден, щастлив!

Виждам как пред агент се целувате двамата,

не достигна й време да зърне измамата –

с крехко тяло притиснала сърп върху чук,

че сменила е всъщност един терор с друг.

*

С таз токсична романтика моя баща

бе в затвора лежал, но не я завеща.

От фашисти пребит, той не вярваше в бой,

и отдръпна се тихо от новия строй,

но си мислеше, знам, че идеята права

някой Сталин жесток някак все изкривява.

*

И се почна – стихът трябва вярно да служи,

за да може поета да стане заслужил –

беше всеки опръскан с червена боя,

но на хватки нечестни Петров устоя,

постепенно намираше своя посока

и укрити творби „излежаваха срока”.

Той объркваше цензора с рима игрива –

не, Валери не може да пее фалшиво!

И във всяка изстреляна звънка агитка

има хумор горчив, има вътрешна битка

между патил поет от компромиса бледен

и хлапето добро до рибаря си беден.

*

Тук минавам отново във второ лице,

нарушавам канона, но все от сърце.

Вий останахте прям, старомодно почтен,

нелегален почти след съдбовния ден –

ден на сблъсък открит със чекистката орда.

След това замълчахте и дълго и гордо

(оттогава аз имам си смешка любима –

как Петров си мълчи, както винаги в рима)

Подкрепете, бойци! Но не би… а боли.

Помогнете, творци! Но не би… та нали

„едничкото нещо, което желая,

е ръка на приятел със шпага накрая”.

*

Ала ровене дълго във случки различни,

обяснения разни, уж все исторични,

не повдигат воала над вечната тайна

на вълшебното слово – поезия трайна.

Те не казват защо вече толкоз лета

носталгично „Juvenes dum sumus” чета

и сърцето защо просто иска да спре

щом прошепна със Вас „Сбогом, мое море”!

*

Време строго със ситното сито отсява

непреходни творби от словесната плява,

не приема превзетости, писани, значи –

ще цитирам отново – по втория начин.

Стига срички броихме, без класика, моля!

И метафори болни се гърчат на воля,

но разкъсано мислене, знаеме ние,

се намира в “Съвременник” и при шизофрения.

И остава на нас да играем играта

по програмата стара – според правилата.

(Чак сега осъзнах – в тази ода навред

рими „мъжки” и „женски” се случват без ред.)

*

Ето, Пушкин и Моцарт със строгите норми

си остават все нови във вечните форми

и за себе си знам, че Валери Петров

ще остане класик, тоест винаги нов.

*

Вече трябва да спра, но все още горя

и е време сега да Ви благодаря

за сумтящия пес, за крайморски път зноен,

за кварталното кино, за мирис упоен

на прашец върху стар приключенски роман,

в тоз вовеки веков индиански таван.

Пак прелиствам наслуки – забравено, ето! –

срещу мене се втурва искрящо морето,

тъне Витоша в сняг, който просто ще пипна,

а от „Взето на смях”… пак от смях ще пресипна.

Бавно вдишвам аз българска есен чудесна

и съм тъй развълнуван, че искам да плесна

със криле и свободен, обратно да литна

със усмивка печална, с душа любопитна,

към онези градинки и пейки във мрака

гдето вече отдавна мен никой не чака.

*

И препускат в галоп мускетарите!

Няма как, няма как да са стари те

и не ще да е никога жалка

тази Ваша „ръка със писалка”.

Тя уж весело, леко скрибуца,

ала гърлото свива на буца.

*

За финала ми трябва най-мъжката рима,

но прашинка една във окото ми има –

тя пречупва лъчите, размазва пейзажа

и със жален фалцет щях за малко да кажа:

неподкупно изкуство, сложи ме и мен,

до Валери Петров за някой друг ден!

 

„Връщане няма“  тук

Сергей Бояджиев (1952) е роден в София. Завършва френска гимназия  и медицина. Известно време преподава психиатрия в Медицинска академия – София, а после заминава за Етиопия, където организира медицинска помощ, пътува с Червения кръст до бедстващи райони.

Дълги години работи като консултант-психиатър в Англия. Пише стихове и разкази. Автор е и на стихосбирката „В градината на Омар Хаям” (1993).

Свързани заглавия

Почина Валери Петров

Валери Петров е приет във Военно-медицинска академия

Валери Петров е носител на наградата „Рачо Стоянов“ за 2013 г.

Валери Петров и Милен Врабевски получават гражданската награда на ЕП

Валери Петров и Милен Врабевски с Наградата за европейски гражданин

Валери Петров на 93

Валери Петров на поклонението на Леда Милева: Едва сега започвам да разбирам цената й

Валери Петров: Светът върви на зле заради алчността

Книги от Валери Петров тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

70503794_10157083932103751_6299025549146718208_o

Йордан Славейков: „Последна стъпка“ е донкихотовско усилие към стремежа за любов

Подобна семейна история е трудно да се открие в литературата ни Новото издание на романа …