Начало / Любопитно / „На Валери Петров“ от Сергей Бояджиев

„На Валери Петров“ от Сергей Бояджиев

Отрано към Парнас се устремих

и в мен напираше задъхан стих,

избликваше той, див и многословен,

между задачи разни с глас съдбовен.

На таз любов изневерих, за жалост,

и дните ми отидоха нахалост,

но мерената реч във мен остана

като една недозарасла рана

на цензурата в блатото заразно.

Списания купувах аз напразно –

не струваше студентското ми левче

брътвежа на Еленков и на Левчев.

*

На грозен грак аз гръб обърнах

и слава Богу! – се завърнах

при Тютчев, Бунин, Пастернак,

във музата повярвал пак.

Но стана чудо! От Валери

аз книжка тъничка намерих

и станах винаги готов

за още мъничко Петров.

*

И понесох навред аз писателско бреме,

но не стигна ми смелост, не стигна ми време

да почукам, смирено застанал на прага,

с ръкописче в ръка, както мен се полага.

Дали може изкуството да се научи,

дали разговор истински ще се получи?

А навярно сте бил твърде много зает

да направите Шекспир по-звучен поет.

Не посмях да почукам и после заминах,

и живота ми все в заминаване мина

от печалната моя, обична Родина

към поредната дълга, горчива чужбина.

Аз навсякъде томчето вярно разнасях,

и прелиствах го често, за миг се пренасях

ту във Варна, ту в София – ден подир ден,

тъй общувах със Вас, тоест Вие със мен.

*

Но червената нишка, идейната песен

сред богатата плетка „В меката есен”

като трън от душата си вадех полека.

Аз усещах защо превъзнасят човека

със мазолеста длан, със каскет, стара дрешка –

идеал за душата ремсистка, младежка,

но каскет с пистолет е нещастие общо!

Вие сам го разбрахте – защо ли изобщо

с октомврийски лъжи за морална опора

се размахваха пушки, загиваха хора?

Помня вашата явка със нежната Надка

под палтенцето с позив за сетната схватка,

а възможно е също с парабел и взрив –

иска жертви живота ни бъден, щастлив!

Виждам как пред агент се целувате двамата,

не достигна й време да зърне измамата –

с крехко тяло притиснала сърп върху чук,

че сменила е всъщност един терор с друг.

*

С таз токсична романтика моя баща

бе в затвора лежал, но не я завеща.

От фашисти пребит, той не вярваше в бой,

и отдръпна се тихо от новия строй,

но си мислеше, знам, че идеята права

някой Сталин жесток някак все изкривява.

*

И се почна – стихът трябва вярно да служи,

за да може поета да стане заслужил –

беше всеки опръскан с червена боя,

но на хватки нечестни Петров устоя,

постепенно намираше своя посока

и укрити творби „излежаваха срока”.

Той объркваше цензора с рима игрива –

не, Валери не може да пее фалшиво!

И във всяка изстреляна звънка агитка

има хумор горчив, има вътрешна битка

между патил поет от компромиса бледен

и хлапето добро до рибаря си беден.

*

Тук минавам отново във второ лице,

нарушавам канона, но все от сърце.

Вий останахте прям, старомодно почтен,

нелегален почти след съдбовния ден –

ден на сблъсък открит със чекистката орда.

След това замълчахте и дълго и гордо

(оттогава аз имам си смешка любима –

как Петров си мълчи, както винаги в рима)

Подкрепете, бойци! Но не би… а боли.

Помогнете, творци! Но не би… та нали

„едничкото нещо, което желая,

е ръка на приятел със шпага накрая”.

*

Ала ровене дълго във случки различни,

обяснения разни, уж все исторични,

не повдигат воала над вечната тайна

на вълшебното слово – поезия трайна.

Те не казват защо вече толкоз лета

носталгично „Juvenes dum sumus” чета

и сърцето защо просто иска да спре

щом прошепна със Вас „Сбогом, мое море”!

*

Време строго със ситното сито отсява

непреходни творби от словесната плява,

не приема превзетости, писани, значи –

ще цитирам отново – по втория начин.

Стига срички броихме, без класика, моля!

И метафори болни се гърчат на воля,

но разкъсано мислене, знаеме ние,

се намира в “Съвременник” и при шизофрения.

И остава на нас да играем играта

по програмата стара – според правилата.

(Чак сега осъзнах – в тази ода навред

рими „мъжки” и „женски” се случват без ред.)

*

Ето, Пушкин и Моцарт със строгите норми

си остават все нови във вечните форми

и за себе си знам, че Валери Петров

ще остане класик, тоест винаги нов.

*

Вече трябва да спра, но все още горя

и е време сега да Ви благодаря

за сумтящия пес, за крайморски път зноен,

за кварталното кино, за мирис упоен

на прашец върху стар приключенски роман,

в тоз вовеки веков индиански таван.

Пак прелиствам наслуки – забравено, ето! –

срещу мене се втурва искрящо морето,

тъне Витоша в сняг, който просто ще пипна,

а от „Взето на смях”… пак от смях ще пресипна.

Бавно вдишвам аз българска есен чудесна

и съм тъй развълнуван, че искам да плесна

със криле и свободен, обратно да литна

със усмивка печална, с душа любопитна,

към онези градинки и пейки във мрака

гдето вече отдавна мен никой не чака.

*

И препускат в галоп мускетарите!

Няма как, няма как да са стари те

и не ще да е никога жалка

тази Ваша „ръка със писалка”.

Тя уж весело, леко скрибуца,

ала гърлото свива на буца.

*

За финала ми трябва най-мъжката рима,

но прашинка една във окото ми има –

тя пречупва лъчите, размазва пейзажа

и със жален фалцет щях за малко да кажа:

неподкупно изкуство, сложи ме и мен,

до Валери Петров за някой друг ден!

 

„Връщане няма“  тук

Сергей Бояджиев (1952) е роден в София. Завършва френска гимназия  и медицина. Известно време преподава психиатрия в Медицинска академия – София, а после заминава за Етиопия, където организира медицинска помощ, пътува с Червения кръст до бедстващи райони.

Дълги години работи като консултант-психиатър в Англия. Пише стихове и разкази. Автор е и на стихосбирката „В градината на Омар Хаям” (1993).

Свързани заглавия

Почина Валери Петров

Валери Петров е приет във Военно-медицинска академия

Валери Петров е носител на наградата „Рачо Стоянов“ за 2013 г.

Валери Петров и Милен Врабевски получават гражданската награда на ЕП

Валери Петров и Милен Врабевски с Наградата за европейски гражданин

Валери Петров на 93

Валери Петров на поклонението на Леда Милева: Едва сега започвам да разбирам цената й

Валери Петров: Светът върви на зле заради алчността

Книги от Валери Петров тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

eliott-reyna-kcT-7cirBEw-unsplash

Скролването ни пречи да прочетем над 300 книги годишно

Отделяме все повече време за смарт устройства Губим го напълно неосъзнато – сякаш изключвайки от …