„Мостовете на Медисън” от Робърт Джеймс Уолър (ревю)

24.08.2014 Читатели

Любина ЙОРДАНОВА

Има книги след прочита, на които човек остава без думи, но силно развълнуван и разчувстван.

Има книги, които докосват по такъв начин онези скрити и много нежни кътчета в човешката душа, че тя вече не същата както преди.

Такава книга е „Мостовете на Медисън”.

Това е една от най-трогателните и истински човешки истории, защото се е случила някога там – през август 1965 година, в щата Айова, в едно забравено от Бога място. Всъщност в едно благословено от Бога място, защото двама души се влюбват и преживяват заедно за четири дни най-вълшебните мигове на света. И осмислят съществуването си до края на вечността, макар никога да не се срещат отново.

Това е книга, която не само ви разказва, тя блика. Блика от любов, споделеност и тиха радост, заради това, че Франческа и Робърт се срещат и се обикват.

Тя кърви и от непосилна болка и безнадеждност, заради невъзможността тези двама души да бъдат близо един до друг и да споделят остатъка от животите си.

Но душите и прахта им остават завинаги заедно, там при Роузманския мост.

Свързани заглавия
Робърт Джеймс Уолър: За мен начинът, по който бяха посрещнати „Мостовете”, беше като цунами

„Мостовете на Медисън” тук