Начало / Читатели / Живата истина

Живата истина

Людмила ЕЛЕНКОВА

Сякаш никое друго лято преди не е оставяло у нас такова чувство за апокалипсис. Потопи, обрули, сблъска, взриви и преходното, и трайното което притежаваме.
Когато в такъв миг пред очите ни попадне книга с вид на мраморна плоча върху която лежи фуражка, а под нея печат „Тито умря”, поглеждаме встрани. После се сещаме, че тази констатация може да е историческа или пък делнично необратима, но не е случайна.
И разгръщаме горещ политически трилър, какъвто само сърбин може да напише. Миряна Новакович е непознато име за българската публика – все на крачка от престижната награда НИН за литература, многократно номинирана, белградчанка, съвременник.
Отдавам леките пукнатини в превода, на свободата на самия оригинал, защото е първият сръбски роман от този жанр, учудващо смел, оплетен с гъвкава криминална линия и стряскащ  на моменти  реализъм.  Действието тече в наши дни, на една ръка разстояние от мътната ни политическа атмосфера. Текстът представлява кипящ монолог, разследване на изпаднала в немилост след войната в Косово журналистка, която на конгрес на Демократическата партия получава  сензационна новина – някой е предсказал края на Тито (1892-1980) чрез театрална пиеса, дванайсет години по-рано. Началото на представлението съвпада с часа на неговата смърт, а в рецензия акростих оглася съобщението „Тито умря”. Спектакълът е знаково за югославската литература произведение – „Дервишът и смъртта”.  Отработен репортерски  нюх ни води по  следа, готова да опровергае максимата, че който владее информацията получава  властта. А женският инстинкт задава въпроси вълнуващи всеки, живял последния половин век на Балканите. Защо се мултиплицират политиците, заедно с тях и престъпниците? Ще съумея  ли да се приспособя към промените, преди да остарея? Моят град за кого е създаден? Да разчитам ли на институциите?
Новото в романа на Миряна Новакович е концепцията за възмездието. Пито-платено с  Историята няма. Ако тя реабилитира една личност, търсейки социално оправдание, в случая Титовата смърт, бързо ще поиска друга жертва. Заради реваншизма, наследниците, алчността, парите, независимо от различния обществен строй. Така в разгара на предизборна  кампания е ликвидиран най-перспективния кандидат на Демократическата партия. Убийства на пръв поглед нямащи общо, се свързват и разнищват със зрелищен драматизъм в стила на Агата Кристи, с хладнокръвна дистанция в духа на Вал Макдърмид. На финала вината и отговорността увисват като дамоклев меч пред съвестта на всички.
Най-важното усещане  остава главната героиня – твърде позната, наскоро  преминала през живота ни невзрачна фигура без възраст, която се клатушка с цигара по улиците, опиянена от вино, защо не от носталгия, а може би от истината произнесла току-що, вместо присъда. Пуснете си телевизора, отворете вестника, тя е там и отправя с допустим цинизъм към политиците въпросът: „Кой?”

„Тито умря” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

eliott-reyna-kcT-7cirBEw-unsplash

Скролването ни пречи да прочетем над 300 книги годишно

Отделяме все повече време за смарт устройства Губим го напълно неосъзнато – сякаш изключвайки от …