Лира Литературно-рекламна Агенция
Чък Паланюк е американски писател, роден през 1962 г. Неговото творчество се характеризира с герои, които се борят срещу нормите и очакванията в обществото. Макар да е публикувал 15 книги, той е известен най-вече с дебютния си роман, „Боен клуб“.Творбата, която излезе през 1996 г., беше адаптирана в успешен филм три години по-късно, с участието на Брад Пит и Едуард Нортън. Основни мотиви са използване на насилието като терапия, анархия, отегчение от ежедневието, изкривено приемане на реалността и раздвоение на личността. Продължението ще излезе догодина под формата на поредица комикси. Представяме ви интервю с Паланюк, дадено за списание „The Believer“.
––––––––
Не исках да говорим прекалено много за „Боен клуб“, но вие сте казвал, че книгата ви откупува свободата. Можете ли да кажете повече по този въпрос? Предполагам не става въпрос единствено за пари.
– Последвах древния модел, в който първо чиракуваш при майстор, учиш се, създаваш шедьовър и след това тръгваш сам по пътя си. „Боен клуб“ беше шедьовърът, който ми даде кариера, повиши статуса ми от чирак. След „Боен клуб“ вече бях независим.
Пишете „Боен клуб“ след като получавате отказ за „Invisible Monsters“. Решавате да напишете нещо още по-шокиращо. Доколко вярвахте, че този път ще успеете?
– Нямах никаква вяра, но следвах правилото, че писането трябва на първо място да ми харесва и да ми служи. Не се тревожих за нищо друго освен как да заинтригувам себе си. Исках да изгоня собствените демони от главата си. Вярвам, че ако човек направи това, ще постигне успехи в света.
Наричат ви трансгресивен автор…
– Не знам. Казват, че „Боен клуб“ е в същата категория като „Трейнспотинг“ от Ървин Уелш, „Американски психар“ от Брет Ийстън Елис и „The Monkey Wrench Gang“ от Едуард Аби.
Все пак, какво мислите за тази дефиниция.
– Не ме интересува. Просто съм доволен, че съм написал такава книга.
Почти цялото ви творчество е фокусирано върху различни култове, клубове, общества, групи. Също споменавате и религия. Как започна интереса ви към тези неща?
– Всички ние гледаме да се учим един от друг, защото не знаем как да се държим. Често не знам кои сме, в един момент или друг. Няма сценарий. Затова моите книги често започват със социални модели. Социалните модели имат правила. В „Choke“ главният герой взима за пример хората, на които се възхищава майка му. Той де факто е от тези хора, защото тя им се възхищава. Той прави това с цел хората от дадено обкръжение да го обичат и ценят. В моите книги хората експериментират с различни идентичности и социални модели, преди да пробият и да стигнат до нещо автентично.
Определяте се като аутсайдер, но сте много популярен – имате много фенове, които се наричат „Култът“. Успявате ли да останете аутсайдер?
– Да, нищо не се променя. Не съм част от никое общество, не съм част от компанията на журита, на популярните писатели, които получават големи премии и награди. Нямам нищо общо с тях.
Вие открито признавате своята сексуалност. Беше ли проблем това за вас, когато започнахте да ставате популярен?
– Никога не е било проблем. Още от началото поисках на „Боен клуб“ да не бъде поставяна моя снимка. Книгите ми трябва да имат собствен живот и да не бъдат съдени спрямо това какъв съм аз. Не е важно какъв съм, къде съм роден и т.н. Важно е какво съм направил.
Коя е най-неуспешната ви творба?
– Бях много силно ангажиран с написването на книга, озаглавена „Tell-All“, която разказва за филмова звезда, която разбира, че мъж пише книга за нея. Той вече завършва книгата, описал е как тя ще умре и възнамерява да я покаже на пресата. По пример на книгата на Скот Бърг за Катрин Хепбърн. Биографията му излиза дни след нейната смърт. Мой редактор и приятел ми каза, че в много издателства има големи биографии за известни хора. Издатели чакат въпросните хора да умрат, за да публикуват книгите. Накрая просто се добавя края и се пуска на пазара. Това за мен е ужасяващо. Някак губиш идентичност и влизаш изцяло в рамките на представите на хората за теб. Книгата излезе през 2010 г., но нямаше успех.
Как разбрахте, че писането „от раната“ е продуктивен начин на работа?
– Някак е смешно. Ако темата, по която пиша, не ми насълзява очите, нямам чувството, че пиша нещо, което си струва. Имам нужда от тази емоция.
Какво означава трансгресията днес, през 2014 г.?
– Нещо неразрешено, което вълнува хората. Нещо като аборта – дискусиите по този въпрос нямат край. За човек ли става въпрос или не, трагедия ли е или не, трябва ли да има право на избор и т.н. Абортът е нещо неразрешимо. Съдържа в себе си раждане и смърт едновременно. Този проблем е един от най-трудните за изследване. Темата е тъжна и абсурдна в същото време.
Какво ви плаши?
– Преживял съм смъртта на моите родители. Моят партньор обаче не е. Страхувам се дали, когато неговите родители започнат да залязват, дали ще съм достатъчно силен, за да му помогна. Не искам да виждам някой, когото обичам, да минава през тази болка. Справям се със своята болка – мога да пия, мога да правя упражнения, мога да взема рецепта за медикаменти от доктора, мога да напиша история. Правил съм го толкова пъти. Но не искам да виждам близките си да страдат.
Свързани заглавия
Чък Паланюк съобщи подробности за продължението на „Боен клуб“
Ще има продължение на бестселъра „Боен клуб”
„Боен клуб” тук
