Колийн Маккълоу е австралийска писателка, родена през 1937 г. Най-известната й книга е „Птиците умират сами“. Други популярни нейни романи са „Безкрайният път към дома“, „Дамите от Мисалонги“ и поредицата „Господарите на Рим“. По професия е невролог. Преподавала е в „Yale Medical School“. Представяме ви интервю с Маккълоу, публикувано в abc.net.au.
–––––––––
Поетът Алекзандър Поуп казва, че най-доброто, което можеш да направиш с една поема, е да я напишеш, след което да я оставиш за няколко години. След това да я редактираш и чак тогава да я публикуваш. Вие сте написали огромно количество книги – виждате ли смисъл в думите на Поуп?
– Да, разбира се, в думите му има истина. Но има две неща, които спират човек да се вслуша в съвета му – едното е време, а другото е пари. Така стоят нещата.
Защо избрахте Рим за известната поредица „Господарите на Рим“?
– Защото Рим като република е може би единственото място, на което писателите не са обърнали особено внимание през годините. Обичам да изследвам нови територии. Гледам на поредицата като на един огромен роман.
Описвате баща си като ужасен човек. Защо?
– Детството ми беше ужасно. Бях дебела и дори най-близките ми винаги ми се подиграваха. Аз не се обиждах много, защото не обръщах внимание – бях заета да чета книги и да уча. Затова ме заплашваха да ме спрат от училище. Баща ми беше най-лош. Когато почина, разбрах, че имам още няколко сестри. Никога не беше вкъщи, не се интересуваше изобщо от децата си. С майка ми воюваха до смъртта. Тя, очевидно, спечели, защото той умря първи. Караха се през цялото време. С брат ми се криехме и плачехме. Беше ужасно.
Преди известно време Австралийското общество на писателите публикува класация с 40-те най-добри писатели и книги и вие не бяхте включена. Изненадана ли сте?
– Не.
Защо?
– Защото спечелих прекалено много пари и станах прекалено известна. Това ти създава лош имидж понякога. Критиците не искат да ти отдадат почит.
Смятате ли, че когато вече ви няма, творчеството ви ще бъде важно за австралийската литература?
– Мисля, че да. Поне заради поредицата „Господарите на Рим“. Те са най-важното наследство, което искам да оставя след себе си, защото положих изключително много труд и направих максимално много и детайлни проучвания. Дадох всичко от себе си да опиша живота по онова време по най-автентичния възможен начин.
Епичната история за забранената любов – „Птиците умират сами“, докосна читателите от цял свят и стана тотален бестселър. Защо книгата е толкова успешна?
– Всяка жена се влюбва в мъж, когото не може да задържи. Има такъв в живота на всяка жена. Някои не си го признават, но не им вярвайте.
Вие сте победили рака, имате увредено зрение, остеопороза, диабет и рядко заболяване, свързано с възпаление на нервно окончание. Въпреки това намирате постоянно повод да се засмеете. Как го постигате?
– Да, всичко по мен се разпада, но за щастие това, което е вътре, все още се държи, да чукна на дърво. Но какъв е смисълът от оплакването? По никакъв начин не се чувстваш по-добре, само се отчайваш допълнително. Безкрайно дълго ще си мъртъв, затова трябва да се възползваш от живота максимално.
Каква е философията на Колийн Маккълоу?
– Винаги продължавай да се бориш. Ще стигнеш до финала накрая. Ако се откажеш… не вярвам в Бог, но знам, че това, което Бог мрази най-много, са тези, които се отказват, затова не бъдете такива. Това е най-важното. Ако случайно има Ад, там ще отидат точно отказващите се.
Фото: nla.gov.au
Книги от Колийн Маккълоу тук