Поетесата Аксиния Михайлова е номинирана за френската литературна награда „Аполинер”, съобщи БНР, като се позова на фейсбук страницата на издателство „Галимар”. Наскоро същото издателство е пуснало в Бялата си колекция (Сollection blanche) поетичната книга на Михайлова „Небе за изгубване”.
Аксиния Михайлова e автор е на шест поетични книги: „Тревите на съня” (1994), „Луна в празен вагон” (2004), „Три сезона” (2005), „Най-ниската част на небето” (2008). „Разкопчаване на тялото” (2011), два пъти е номинирана за наградата „Иван Николов”, удостоена с националните литературни награди „Христо Фотев” и „Милош Зяпков” през 2012 г. Има две публикувани книги с избрани стихотворения на словашки и арабски език: „Опитомяване” (Krotenie, Edicia Viachlasne LIC, Братислава (2006) и „В очакване на вятъра” /Нова култура, Кайро (2013).
Нейни стихове са печатани в различни литературни списания, вестници и антологии в България и чужбина. Публикувани са в Канада, САЩ, Франция, Белгия, Италия, Испания, Румъния, Молдова, Словакия, Словения, Сърбия, Хърватска, Македония, Литва, Латвия, Турция, Египет, Япония, Китай.
Работила е като редактор и преводач в издателство „Парадокс“. Един от основателите на списание „Ах, Мария“. На български език в неин превод са се появили текстове от Жан Жьоне, Пиер Буржад, Тахар Бен Джелун, Жан-Клод Вилен, Едмон Жабес, Лионел Рей, Жан Оризе, Рьоне Шар, Андре Брьотон, Бенжамен Пере, Луи Арагон, Пол Елюар, Робер Деснос, Владас Бразюнас и др.
Членува в Българския хайку-клуб от 2001 г. През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение „Cap à l’Est“ („Предмостие на Изток“) в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоeзични поети от Централна и Източна Европа, и става представител на движението за България.Член е на българския ПЕН-клуб, Сдружението на българските писатели и Световната хайку асоциация.
Книги от Аксиния Михайлова тук
Книги от Гийом Аполинер тук