На книжния пазар в САЩ излезе скандална книга за живота на съпругата на убития през 1963 г. американски президент Джон Кенеди. „Jacqueline Kennedy Onassis: A Life Beyond Her Wildest Dreams“ (Жаклин Кенеди Онасис: Животът е по-безумен и от най-дръзката мечта) е дело на Дарвин Портът и Денфърт Принс, опитни майстори в биографичния жанр, уточнява БГНЕС. Те са известни автори на много книги за живота на 20 американски знаменитости. Двамата твърдят, че представена от тях история на Жаклин Кенеди се базира на нейните дневници, а също на спомените на онези, които са я познавали.
Авторите изкарват на показ интимни подробности около връзката на звездната двойка – на задната седалка на „Плимут“ с две врати, производен през 1950 г., е било мястото, където Джон и Жаклин за пръв път са правили секс. Според Лем Билинг, приятел на Джон, двойката била засечена от полицай:
„Патрулиращият видял стоящата край пътя кола, която му се видяла подозрителна. Той приближил до нея и светнал с фенерчето в прозореца. Към този момент Джон вече бе успял да свали сутиена на Жаклин. Той се обърна и полицаят го разпозна: „Извинявайте, продължавайте, сенаторе“, рекъл служителят на реда“.
Авторите се позовават и на известния американски писател Трумън Капоти, който твърди, че до Джон Кенеди в леглото на Жаклин са :били най-малко петима младоци“.
Джон и Жаклин се женят през септември 1953 г. Според собственото й признание семейният живот бил ужасен. След сватбата Кенеди не смятал да променя начина си на живот. По нощите той често отсъствал – гуляел с приятели, развличал се с любовници. Това са били не просто жени, а кинозвезди, признати красавици – Мерилин Монро, София Лорен, Джин Симвънс, Ли Ремик. Веднъж Джеки (така била наричана Жаклин) написала следното в дневника си:
„Аз знаех, че жените не смятат Джон за добър любовник. И той наистина не беше такъв. На него му харесваше всичко да става бързо. А след това веднага хващаше телефона и разговаряше с някои от онези идиотски политици. Когато все пак се озоваваше в леглото ми, след секса той се обръщаше на другата страна и веднага заспиваше. А аз трябваше да слушам хъркането му и и тихо да плача, защото не получавах никакво удовлетворение като жена…“.