Лира Литературно-рекламна Агенция
Франсис Мейс е американска писателка, поетеса и преподавателка по творческо писане, родена през 1940 г. Най-известна е с книгата си „Под небето на Тоскана“ – автобиографичен разказ за живота й в Италия. Там тя купува, реновира и живее известно време в изоставена вила в приказния италиански регион. Книгата е адаптирано на големия екран през 2003 г. с участието на Даян Лейн. „Под небето на Тоскана“ е вече и на българския книжен пазар. Представяме ви интервю с Мейс, дадено за bookbrowse.com.
–––––––––––-
Казвате, че последният ред от „Под небето на Тоскана“ е първият от „Bella Tuscany“. Какво имате предвид?
– Когато завърших „Под небето на Тоскана“ бях още в началото на живота си в Италия. Исках да продължа да пиша за това място с такъв невероятен пейзаж, който ме омагьоса. Усетих, че Италия е безкрайна.
Винаги сте твърдяла, че се чувствате у дома най-вече в Италия. Защо е така?
– Мислех, че е странно, че се чувствам така. Но това се промени, след като срещнах много хора, прочели „Под небето на Тоскана“. Сложно е, но в същото време е толкова лесно. Топлотата на хората, красивите градове, добрата храна, в същото време връзката с изкуството, красотата във всеки аспект на ежедневието. Знаем, че италианците умеят да се забавляват. Те ни карат да се чувстваме свободни и да искаме да играем, подобно на децата.
Какво трябва да научат американците от италианците за живота?
– Много може да се извлече. Няколко неща набързо – работата не трябва да управлява живота ни. Толкова много от нас са обсебени от работата си. Много се впечатлих как моите приятели в Италия отделят време за семейство и приятели, как преследват интересите си с удоволствие, как вземат участие в обществения живот, когато излязат на площада. Възхитена съм от ключовата роля на масата, оценяването на това, което се сервира на нея и почитането на ценностите. Хора от най-различни възрасти общуват заедно. Докато ние постоянно разделяме хората на възрастови стереотипи. Абсурдно е.
Защо Италия предизвиква у вас толкова сравнения с американския юг. Къде сте израснали?
– Фицджералд, Джорджия. Това е малко градче. Всеки познава всеки. Хората казват, че съседите знаят какво правиш още преди да го направиш. На мен ми харесва това. Всеки има идентичност, всеки е специален. Обществеността в Тоскана предизвиква същите емоции.
Първо сте писали поезия, след това статии за храна и вино, автобиография и роман. Какво ви кара да експериментирате с толкова много стилове?
– Като писател трябва да се развивам. Ако не се развиваш, ще бъдеш обречен да се повтаряш завинаги. Винаги съм знаела, че ще пиша проза в един момент, просто не беше дошло времето. Като поетеса никога не съм мислела, че ще стана автор на бестселър. Сега съм влюбена в прозата. Харесва ми, че формата дава повече свобода и пространство.
Фото: francesmayesbooks.com
„Под небето на Тоскана“ тук
