Начало / Любопитно / „Опасната идея на Дарвин“ от Даниъл Денет (анотация и откъс)

„Опасната идея на Дарвин“ от Даниъл Денет (анотация и откъс)

Неиздаваният до момента у нас изтъкнат американски учен Даниъл Денет дебютира на българския книжен пазар с колосалния си труд „Опасната идея на Дарвин“. Авторът насочва вниманието към меметиката, естествения отбор и последиците от великата Дарвинова теория, които напълно преобразяват традиционните възгледи за мястото на човека във Вселената. Разглеждайки теорията на Чарлз Дарвин в светлината на последните открия на науката, Денет убедително излага своите аргументи и провокира не само някои от водещите учени на нашето време (Стивън Джей Гулд, Роджър Пенроуз, Стивън Пинкър), но и всеки любознателен читател.

По ерудиран и увлекателен начин един от най-известните и уважавани американски автори, философът и специалист в сферата на когнитивните науки Даниъл Денет задрасква с дебела черта традиционните разграничения между живата и неживата природа, между света на човека и природния свят, между компютърните програми и човешкия ум, превръщайки еволюционната теория на Дарвин в опасно оръжие, способно да разруши утаявали се в продължение на хилядолетия предразсъдъци. В грандиозния си труд „Опасната идея на Дарвин“ ученият демонстрира как, напускайки тесните граници на биологията, тази наистина опасна идея е способна да доведе до истинска революция в на пръв поглед отдалечени от нея научни области – от математиката и физиката до лингвистиката и етиката. Авторът насочва вниманието ни към теорията за естествения отбор, демонстрирайки как с нейна помощ Дарвин е задълбочил традиционното ни разбиране за мястото на човека във Вселената.

В предговора на „Опасната идея на Дарвин“ (с подзаглавие „Еволюцията и превъплъщенията на живота“) Денет пише: „Тази книга е за науката, но самата тя не е научна. Наука не се прави, цитирайки авторитети, независимо колко видни са те и колко са красноречиви, и претегляйки аргументите им след това. Един аргумент не е сериозен само защото произтича от авторитет, но авторитетите могат да бъдат убедителни, независимо дали са прави или грешат. Тук се опитвам да отсея правилното от погрешното. Едно от нещата, които съм се опитал да направя в книгата, е да дам възможност на читателя да се запознае с научната литература, на която се позовавам, осигурявайки единен поглед към полето на изследването, както и мнение относно значимостта или маловажността на сблъсъците, бушуващи в него. Във връзка с част от дискусиите еднозначно изказвам своята позиция, докато други оставям открити, ситуирайки ги в рамка, която позволява да се схванат основните проблеми, както и въпросът дали за читателя има значение как те са възникнали.“

Даниъл Денет е един от най-авторитетните съвременни философи, автор на редица популярни книги и статии и директор на Центъра за когнитивни изследвания към университета „Тафтс“ в Масачусетс, САЩ. Ричард Докинс – автор на мащабните изцяло научни трудове „Делюзията Бог“, „Себичният ген“, „Най-великото шоу на Земята“ и „Сказанието на прадедите“, определя Даниъл Денет като свой ментор. Въпреки популярността и авторитета си на Запад, Денет не е издаван на български език до момента. Емблематичният му труд „Опасната идея на Дарвин“, с който Денет дебютира на родната книжна сцена, е безспорно най-коментираната му книга, която ни показва защо той напълно заслужава определението „един от най-провокативните мислители на планетата“.

ОТКЪС

1.КАК ДА ОНАГЛЕДИМ ДЪРВОТО НА ЖИВОТА?

Измирането само е разграничило групите: то по никакъв начин не ги е създало, защото ако всяка форма, която е живяла някога на тази земя, трябваше да се появи отново, макар и да е невъзможно да се даде определение, чрез което да се отличава всяка група, все пак естествената класификация или поне естественото подреждане е възможно.
Чарлз Дарвин [Произход, с. 432 ]

В предишната глава въведохме попътно идеята, че развойната дейност е аналогична на придвижване в рамките на пространство, което нарекох пространство на планомерността. Тогава обаче не разгледахме детайлно това понятие, нито предложихме негова дефиниция. За да скицирам общата ситуация, ще се възползвам от няколко спорни твърдения, които ще се опитам да обоснова по-късно. Тъй като ще боравя свободно с идеята за пространство на планомерността трябва да гарантирам уместността на нейната употреба и следвайки примера на Дарвин ще започна обсъждането ѝ по средата, разглеждайки първо някои действителни конфигурации в относително добре проучени пространства. В следващата глава ще използваме наученото като ръководство при разглеждането на възможни конфигурации, а също на начина, по който определени процеси превръщат възможното в действително.
Да разгледаме Дървото на живота, онази графика, на която са представени времевите траектории на всички същества, живели някога на тази планета – иначе казано, ветрилото на поколенията в неговата цялост. Правилата, по които е построена тя, са елементарни. Времевата линия на даден организъм започва с раждането му и завършва когато умре; от нея може да тръгват нови линии – тези на неговите потомци, или пък не. Картината, която рисуват времевите линии на потомците на даден организъм, ще имат различен вид в зависимост от няколко отделни факта: дали организмът се възпроизвежда чрез деление, пъпкуване, снасяне на яйца или раждане на живо потомство, а също от това, дали родителският организъм успява да просъществува известно време едновременно с потомството си. Сега обаче няма да се интересуваме от такива дребни подробности. Безспорно е, че цялото многообразие на живота, съществувал на тази планета, изхожда от една-единствена точка; спорно е само това как да открием и опишем по съвсем общ начин различните сили, принципи, ограничения и т.н., които ни осигуряват научно обяснение за неговата цялост.
Възрастта на Земята е около 4,5 милиарда години, а първите форми на живот се появяват относително „рано“ – най-простите едноклетъчни организми – прокариотите – са съществували преди не по-малко от 3,5 милиарда години, а в продължение на около 2 милиарда години след появата им не е имало нищо друго освен бактерии, синьо-зелени водорасли и други просто устроени същества като тях. По-късно, преди около 1,4 милиарда години, настъпила истинска революция – някои от тези прости форми на живот буквално обединили силите си. Това се случило, като някои бактерии от рода на прокариотите проникнали през клетъчните мембрани на други прокариоти и така се появили еукариотите – клетки с ядро и специализирани вътрешни структури (Margulis 1981), наречени органели или пластиди – ключово нововъведение, откриващо пътя към населените днес региони в пространството на планомерността. Хлоропластите в растенията правят възможна фотосинтезата, а митохондриите, които могат да бъдат открити във всяка клетка на всяко растение, животно или гъба, тоест във всеки организъм, чиито клетки имат ядро, играят ключова роля при обработката на кислорода и ни позволяват да заобикаляме втория закон на термодинамиката, възползвайки се от енергийните ресурси около нас. На гръцки представката „еу“ означава „добър“, от наша гледна точка еукариотите наистина са крачка напред, тъй като благодарение на комплексния си строеж те са в състояние да се специализират, което в крайна сметка прави възможна появата на многоклетъчни организми, каквито сме самите ние.
Втората голяма революция – появата на първите многоклетъчни организми – е трябвало да почака още около 700 милиона години. Веднъж след като многоклетъчните излизат на сцената, историята започва да се развива с ускорен темп. Последващата поява на растенията и животните – от папратите и цветята до насекомите, влечугите, птиците и бозайниците – води до населването на днешния свят от милиони различни видове. В хода на този процес милиони други видове са се появявали и изчезвали. Със сигурност изчезналите видове са много повече от тези, които се срещат днес – вероятно на един съществуващ понастоящем се падат 100 измрели вида.

 „Опасната идея на Дарвин“  ТУК

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

225781_b

Едни от най-добрите криминални писатели празнуват по свой начин Коледа

Коледният сезон е време за вършене на добрини, искрящи светлини и пара, издигаща се от …