Начало / Критика / Остаряващите и неостаряващите детективи в литературата

Остаряващите и неостаряващите детективи в литературата

Писателят Макс Алън Колинс коментира за huffingtonpost.com остаряващите и неостаряващите детективи в литературата.

Възрастта на култовите детективски персонажи в литературата е деликатна тема. Някои от тях издържат безпроблемно теста на времето, а други – не. Някои дори бяха убити от своите създатели – Шерлок Холмс и Майк Хамър – но впоследствие съживени от създателите си.

Тенденцията продължава и днес. Някои герои остаряват реалистично, а други са сякаш замръзнали във времето. Едно нещо обаче остава непроменено – писателите трябва да измислят начин да пишат и публикуват нови книги с познатите детективи, които предизвикват положителни емоции за читателя.

Агата Кристи с удоволствие игнорира очевидната все по-напреднала възраст на Еркюл Поаро. Разбира се, писателката, известна със своята непредсказуемост, в един момент убива персонажа си. Но тя запазва ръкописа на романа в сейф, за да бъде публикуван едва след нейната смърт. Едуард Стейтмайър запази Нанси Дрю Тийнейджърка завинаги, макар светът около нея да се променяше.

Подобен подход избра и Рекс Стаут. Неговите незабравими Неро Улф и Арчи Гудуин остават на една и съща възраст – Ниро е на 50 и няколко години, а Гудуин е скоро прехвърлил 30. В същото време светът продължава да се върти – приключенията им датират от периода след падането на Сухия режим, през годините в пика на ФБР на Дж. Едгар Хувър и стигат до войната във Виетнам.

Мики Спилейн беше гъвкав. Той беше ясен в твърдението си, че Майк Хамър е горд ветеран от Втората световна война. Той обаче отказа да каже на колко всъщност е Хамър. Темата за възрастта на няколко пъти метафорично е поставена в неговите романи. Това сякаш прави както Хамър, така и Спилейн, още по-мистериозни. В „King of the Weeds,“, чийто ръкопис довърших, въпросите за времето са разглеждани повече, като Хамър вече е пред пенсия.

Робърт Б. Баркър избра подхода на Стаут в своята поредица за детектив Спенсър. Кинсли Милхоун на Сю Графтън стартира на 32 години, но остаряваше повече от бавно. Джак Ричър на Лий Чайлд остаряваше реалистично – с година на книга – до един момент, в който Чайлд не разбра, че е възможно да се сблъска с непреодолими препятствия, ако продължава по същия начин. Така постъпиха още Патриша Корнуел с Кей Скарпета и Джон Сандфорд с Хари Дейвънпорт.

За други майстори в разкриването на мистерии и престъпления часовникът тиктакаше. Пример за това са Хари Бош на Майкъл Конъли, който е вече на 60 и Хакбери Холънд на Джеймс Лий Бърк, който е почти на 80. Друг остаряващ детектив е Джон Ребус от книгите на Иън Ранкин. За моя Нейтън Хелър времето също неумолимо тече.

Читателите обаче не искат да се разделят с любимите си герои, независимо, че те не остаряват реалистично. Може би това е причината писателите да не се отървават от своите популярни герои, дори творческият им пик да е минал. Феновете асоциират топлите чувства и постоянното любопитство с любимия си копой. Затова, дори авторът да иска да продължи напред, като в случая на Артър Конан Дойл, то читателят е добре там, където е.

Книги от Артър Конан Дойл тук

Книги от Агата Кристи тук

Книги от  Мики Спилейн тук

Книги от Майкъл Конъли тук

Книги от Рекс Стаут тук 

Книги от Лий Чайлд тук

Книги от Иън Ранкин тук

Книги от Патриша Корнуел  тук

 

 

 

 

 

 

 

 

Прочетете още

218761_b

Синьото момче става на сто

„Синьото момче”, както остава в българската поезия Александър Вутимски, не доживява да остарее. Отива си …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.