Лира Литературно-рекламна Агенция
Сайтът www.huffingtonpost.com събра няколко основни правила за пишещите и ги подкрепи с примери от някои от най-популярните автори в света. Основният извод от импровизираната анкета е, че писането не е лесен занаят и понякога може дори да стане болезнено трудно. Това е като да мислиш, но на хартия.
„За да пишеш добре, е нужно да мислиш ясно. Това прави занаята толкова труден“, казва носителят на наградата „Пулицър“ Дейвид МакКълоу.
Много големи писатели като Джоан Дидион и Дон ДеЛило казват, че целта им при писането е да си изяснят собствените мисли.
„Когато напиша нещо го разбирам по-добре, мога да го погледна по-обективно. – казва Хънтър Томпсън в едно свое писмо от 1958 г. – Думите са просто инструмент и ако използваш правилните слова, може да подредиш живота си.“
Ако си писател, трябва да си изцяло отдаден на своите произведения и почти винаги да изпитваш нетърпение и ентусиазъм за тях. Но дори най-талантливите писатели имат нужда от насоки от колегите си за това как да използват своите сили и да канализират своите творчески импулси.
Ето и няколко съвета от най-добрите:
Учете се от великите писатели!
Хънтър Томпсън например е известен с това, че изчел и преписал почти всяка написана дума от Ърнест Хемингуей само, за да се доближи до майсторството му. Той прекарвал часове препечатвайки „И слънце изгрява“ и „Сбогом на оръжията“ на своя литературен идол.
Наблюдавайте всичко!
Една от обещаващите млади писателки Марина Кийгън (1989-2012), починала малко след дипломирането си в Йейл, казва в едно свое есе: „Преди три години започнах да правя списък, който запълни почти цялата памет на компютър. Записвах всичко, което забелязвах, беше като пристрастяване – попълвах го с наблюдения от библиотеката, от вечеря, от влака. Имаше всичко – очите на таксиметровия шофьор или жеста на сервитьора, всичко странно, което ми се е случило.“ Това есе на Кийгън, наречено „Обратното на самотата“ е публикувано от ежедневника на университета и само за седмица е прочетено от над един милион души.
Фантазирайте!
Фантазирането може да води и до неприятни моменти, но също така може да ви помогне да се усетите по-добре свързани с мислите и чувствата си, които са най-добрият източник на идеи за вашето писане. Джоан Дидион казва за това: „Само чрез фантазиране или писане успявам да открия какво точно мисля“.
Изразявайте собствената си истина!
В интервю за „Париж ревю“ Габриел Гарсия Маркес съветва младите писатели: „Пишете само за това, което ви се е случило на самия вас. Много е лесно да се прецени кога един писател пише за нещо, което сам е изживял или за нещо, което е чул или прочел. Винаги ме е впечатлявало това, че се отдава толкова голямо значение на въображението ми, докато всъщност истината е, че всеки мой ред всъщност се основава на това, което наистина ми се е случило. Проблемът може би е, че карибската действителност прилича на диво въображение.“
Направете писането най-важния си приоритет!
Хенри Милър е написал 10 препоръки за писане, които всеки сериозен писател трябва да вземе предвид. „Нека писането винаги да е на първо място. Рисуването, музиката, приятелите, киното, всичко това трябва да остане на заден план“, казва авторът на „Тропика на рака“.
Намерете творческата си мотивация, където и да е!
Гертруд Щайн казва за процеса на писане: „Музата ще дойде, ако е някъде там и ако я допуснете да ви споходи. Но за да ви споходи музата понякога трябва да я побутнете. Или пък да намерите постоянен приток на вдъхновение някъде“. Щайн казва още, че най-добрите й идеи за писане й идвали докато шофирала и наблюдавала крави. Тя могла да пише само по 30 минути на ден, докато не започнала да кара около близки ферми и да търси крава, която най-добре пасвала с вида си на настроението й.
Трябва да знаете в какво се забърквате!
Искате да живеете живот на писател? Отлично. Но първо се уверете, че не сте заслепен от въображаем идеал за артистично съществуване. Маргарет Атууд пише за в. „Гардиън“: „Вие най-вероятно ще се нуждаете от речник, елементарна граматика, но и изключване от реалността. Последното означава: няма безплатен обяд. Писането е работа. То също е хазарт. Не получавате осигуровки. Някои хора могат да ви помогнат малко, но като цяло сте сам. Никой не ви е карал да го правите, така че спрете да хленчите.“
Намерете място за уединение!
В един от списъците си с правила за писане Зейди Смит казва: „Избягвайте шумните места, групите. Присъствието на хора няма да ви помогне по никакъв начин в писането ви. Пазете времето си и мястото, на което пишете. Гонете от там дори най-близките си хора.“
Правете си собствена психоанализа!
Ако сте объркани при писането на материали или не сте сигурни, че сте достатъчно опитни, за да черпите идеи от живота, опитайте се малко да се поразходите по алеята на собствената си памет. Както Фланъри О’Конър казва: „Всеки, който е оцелял през детството си, има достатъчно информация за живота, за да го продължи до края на дните си.“
Състезавайте се само със себе си!
Уилям Фокнър описва твореца като „същество, движено от демони“, което постоянно е недоволно от собствената си работа. Докато тази незадоволеност води до креативност, не трябва да сравнявате работата си с тази на другите. „Писателят никога не трябва да е доволен от себе си, – казва Фокнър през 1956 г. за „Париж ревю“. – Работата му никога не е достатъчно добра. Винаги мечтайте и се целете по-високо , отколкото са ви възможностите. Не се опитвайте да бъдете по-добри от колегите си и предшествениците си. Опитвайте просто да бъдете по-добри от самите себе си.“
Просто го направете!
Със сигурност Стивън Кинг знае това-онова за работата на професионалния писател. Той казва: „Четете много и пишете много. Няма друг начин. Това е единственото, за което съм сигурен. Няма по-лесен вариант за писане.“
Пишете с удоволствие!
Джойс Карол Оутс дава 10 правила за писане. Но най-важното е: „Пишете със сърце!“.
