Михаил Булгаков: Никога и нищо не искайте! Никога и нищо, особено от тези, които са по-силни от вас

15.05.2014 Автори

Днес, 15 май, се навършват 123 години от рождението на руския писател и драматург Михаил Булгаков. Роден е в Киев, Украйна, но родителите му са руснаци. Известен е най-вече с романа си „Майстора и Маргарита“, който е считан за един от литературните шедьоври на ХХ век. Публикувал е общо 14 повести и романи; 17 пиеси, киносценария и либрета; над 100 разказа и фейлетона. „Майстора и Маргарита“, както и други книги на Булгаков са преведени на български език. Интересен факт за него е, че не е напускал пределите на Русия. Той умира на едва 48 години през 1940 г.

Ето и няколко цитата от Михаил Булгаков, публикувани в goodreads.com.

„Всичко накрая се оправя. Така е изграден света“.

„Какво би направило доброто, ако го нямаше злото? На какво би приличала Земята, ако всички сенки изчезнат?“

„Езикът може да скрие истината, но очите – никога“.

„Премахнеш ли документите, премахваш и човека“.

„Да не си мислите, че бих си позволил да налея на дама водка? Това е чист спирт!“.

„Единственото, което може да спаси смъртно ранен котарак… е глътка бензин“.

„Ничия вяра не те вълнува, освен ако не е твоята собствена“.

„Осъзнайте, че целият ужас е в това, че той има вече не кучешко, а именно човешко сърце. И то най-лошото от всички, които съществуват в природата“.

„Последвай ме, читателю! Кой ти е казал, че на този свят не съществува истинската, вярна, вечна любов! Да бъде отрязан на лъжеца гнусният му език!“ – из „Майстора и Маргарита“.

„Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно. Така пронизва мълния, така пронизва финландска кама!“ – из „Майстора и Маргарита“.

„Моето писане напредва бавно, но поне върви напред. Сигурен съм, че за това става въпрос. Проблемът е, че никога не съм абсолютно сигурен дали това, което съм написал, става за нещо“.

„Литературата се превърна в моя живот“.

„Дава се настоящето на Николай Иванович в уверение на това, че същият е прекарал споменатата нощ на бал у сатаната, бидейки използван за превозно средство… Хела, сложи скоба, а в скобата пиши „като шопар“. Подпис — Бегемот“ – из „Майстора и Маргарита“.

„Най-интересното в тази лъжа е, че е лъжа от първата до последната дума“ – из „Майстора и Маргарита“.

„Никога и нищо не искайте! Никога и нищо, особено от тези, които са по-силни от вас. Сами ще ви го предложат и сами всичко ще ви дадат!“ – из „Майстора и Маргарита“.

„Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо те първи се появяват в Москва. Тези цветя много ярко се открояваха върху черното и пролетно манто. Тя носеше жълти цветя! Лош цвят. Тя сви от Тверская в една пряка и тогава се обърна. Знаете къде е Тверская, нали? По Тверская минаваха хиляди хора, но аз ви уверявам, че тя видя само мен и ме погледна не само тревожно, но дори някак болезнено. Порази ме не толкова нейната красота, колкото безкрайната, невиждана самотност в очите и! Подчиних се на жълтия знак и също свих в пресечката, тръгнах подире и.Вървяхме безмълвно по кривата скучна уличка, аз по единия тротоар, тя по другия. Представете си, по уличката нямаше жива душа. Измъчвах се, защото ми се стори, че трябва да я заговоря,а се боях, че няма да произнеса нито дума и тя ще си отиде и никога вече няма да я видя. И, представете си, изведнъж заговори тя:

-Харесват ли ви моите цветя?

Добре помня как прозвуча гласа и, доста нисък, но пресеклив и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах отговорих

– Не.

Тя ме погледна учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано, разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена!….“ – из „Майстора и Маргарита“.