Начало / Интервюта / Бориc Бажанов: Не съм убеден в това дали Троцки би се оказал по-малко кръвожаден тиранин от Сталин

Бориc Бажанов: Не съм убеден в това дали Троцки би се оказал по-малко кръвожаден тиранин от Сталин

Бориc Бажанов (1900-1982) е бил сътрудник в ЦК на КПСС. През 1923 г. става секретар на Йосиф Сталин. През 1928 г. успява да избяга от СССР.  Посвещава по-нататъшния си живот на разобличаване на едноличния режим на Сталин. Основната цел на всичко, което публикува, е разкриване на действителния механизъм на комунистическата власт, слабо познат по това време на Запад, показване в действителната им светлина не само на видни съветски функционери, но и на исторически събития от тази епоха. Става популярен на Запад с публикуването на  книгата си „Аз бях секретар на Сталин”, която е вече на българския книжен пазар.
През 1980 г. Борис Бажанов дава интервю на известния съветолог Джордж Урбан. То е резултат от неговите над половинвековни разсъждения за дейността на Сталин в първите години след смъртта на Ленин. В този период се оформя и системата на властта, запазила се в страната до смъртта на Сталин. Предлагаме ви интервюто с малки съкращения. Публикувано е за първи път в английското списание „Сървей“ (Summer 1980, vol. 25, №3, p. 86–109).

––––––––––

С книгата си снабдихте историците с ценни, наистина уникални свидетелства за драмата, която се е разиграла през май 1924 г. със запознаването на членовете на ЦК на ВКП(б) с лениновото „Политическо завещание“. Това наистина ли беше драма?
–     Да, като се замислим за последствията, това беше истинска драма. Същевременно ме порази като комедия от грешки, или по-точно казано, като комедия от пропуснати възможности.
На 21 януари Ленин умря в Горки. Но „Политическото завещание“ е продиктувано от него на секретарките му при затворени врати на два етапа – през декември 1922 г. и през януари 1923 г. и не беше известно на партийното ръководство до април 1924 г., когато четири месеца след смъртта му, в навечерието на конгреса, се състоя заседание на ЦК.
„Завещанието“ от само себе си бе документ, впечатляващ с незавършеността си. То изразяваше голямото безпокойство на Ленин за бъдещето на партията. Ленин е чувствал, че след смъртта му разколът между Сталин и Троцки ще се прояви с нова сила и ще прерасне в борба за лидерство. Дал е кратки характеристики на шест човека, които имат най-голяма вероятност да оглавят „съвета на партията“: Троцки, Сталин, Зиновиев, Каменев, Пятаков и Бухарин. Ленин категорично не е поддържал никого от тях. Но имаше едно изключение. За Сталин е написал ясно: „Другарят Сталин, ставайки генерален секретар, е съсредоточил в ръцете си необятна власт и аз не съм убеден, че той ще съумее винаги достатъчно внимателно да използва тази власт.“
Но това още не е всичко. На 4 януари 1923 г. Ленин е продиктувал постскриптум към „Завещанието“. В него се казва: „Сталин е много груб и с този недостатък ще стане нетърпим на длъжността генерален секретар. И затова предлагам на другарите да обмислят начин за преместване на Сталин и да назначат друг човек, който е по-търпелив, по-лоялен, по-вежлив и по-внимателен с другарите, по-малко капризен и т.н. Това обстоятелство може да изглежда дреболия. Но аз мисля, че от гледна точка на предпазването от разкол и от гледна точка на отношенията между Сталин и Троцки това не е дреболия, или това е такава дреболия, която може да придобие решаващо значение.“

Очевидно Ленин е дошъл най-близо до идеята да постави „бомба“ под Сталин, което според двете му секретарки е имал намерение да направи на предстоящия XII конгрес на партията.
–  Да, но начинът, по който Ленин е смятал да взриви „бомбата“, а именно под формата на многостранни атаки към Сталин, изброявайки всичките му машинации и провинения, особено в областта на националната политика, никога не беше използван поради влошаването на болестта на Ленин и през януари 1924 г. него вече го нямаше. По това време „Завещанието“ беше дълбоко пазена тайна. Жената на Ленин, Крупская, към която Сталин дори когато Ленин беше жив се е отнасял най-грубо (толкова грубо, че по настояване на Троцки е бил принуден да се извини), е знаела съдържанието на „Завещанието“, но се е държала непоследователно. Водейки се, както ми се струва, от погрешни мотиви, тя не е позволявала да се разбере това, което Ленин е написал за Сталин, въпреки че „Завещанието“ е било адресирано към предстоящия XII конгрес на партията. Ако е искала, тя би могла собственоръчно да отвори плика на този конгрес през април 1923 г., заявявайки, че излиза от името на Ленин, който поради болестта си не е в състояние да направи това сам. Обаче тя не прави такава стъпка. На плика ръката на Ленин е написала: „Да се отвори след моята смърт“ и Крупская докрай изпълни неговото желание. След смъртта на Ленин тя решила да представи писмото на следващия, XIII, конгрес на партията.

Към месец май 1924 г. линията на борба е ясно определена – „тройката“, от едната страна, и Троцки – от другата.
–  Да, и поради това ленинското „Завещание“ е имало толкова голямо значение. Ден или два преди началото на закритото заседание на ЦК Крупская е отворила плика със „Завещанието“ и го е изпратила на Сталин. Както ми разказа Мехлис, той е разпечатал получения плик (цялата кореспонденция, адресирана до Сталин, минаваше през неговите ръце) и веднага занесъл писмото на Сталин. В това време Сталин говорил със завеждащия на един от отделите на ЦК Сирцов. В негово присъствие той прочел писмото и избухнал: „Крупская е стара проститутка.“ Сталин бил потресен, изваден от равновесие. След това съобщил ленинското „Завещание“ на Зиновиев и Каменев и те се срещнали, за да решат какво да правят по-нататък.

Не ми е ясно защо Сталин е бил изненадан. Още на 4 март 1923 г. Ленин е започнал в „Правда“ открита атака срещу оглавяваната от него Работническо-селска инспекция. А ден преди това е изпратил писмо на Сталин, в което обявява прекъсване на личните отношения с него поради грубо отношение към Крупская. Напълно ясно е, че е готвил акция срещу Сталин с цел отстраняването му от поста генерален секретар.
–     Сталин е бил раздразнен от решимостта на Крупская да предаде този въпрос за разглеждане на конгреса на партията в момент, когато на Троцки все още му оставаха нелоши шансове да вземе връх над Сталин. Нали Троцки е споменат в „Завещанието“ като най-способния човек в ЦК и това намаляваше шансовете на Сталин да запази поста си на предстоящия конгрес.
Както и да е, Централният комитет се събра на закрито заседание в Кремъл. То се състоя в неголяма зала за заседания. Каменев седеше отпред на масата и водеше заседанието. До лявата му ръка беше Зиновиев. Сталин беше на известно разстояние от тях, а лицето му – обърнато към прозореца. Аз бях на моята малка маса срещу членовете на ЦК, които в редици седяха пред нас. Троцки, спомням си, беше на третия ред, недалече от централния проход. До него бяха Пятаков и Радек. Там беше и Крупская.

Наблюдавахте ли Сталин, когато се четеше „Завещанието“?
–     Да, той гледаше прозореца, демонстрирайки показно спокойствие, но се усещаше, че си дава сметка, че сега може да се реши съдбата му. За Сталин това беше необичайно, понеже обикновено умееше да скрива чувствата си. В този момент имаше всички основания да се страхува за бъдещето си. Може ли да се очаква, че в атмосфера на преклонение, в каквато беше обкръжен Ленин и всичко, което е казал и правил, ЦК ще се осмели да се противопостави на ясното му предупреждение за Сталин и да го остави на поста генерален секретар?
Обаче в помощ на Сталин се притече Зиновиев. Той произнесе реч, която по лицемерие не може да се сравни с нищо. Централният комитет, каза той, уважава всяка дума на Ленин, тя за него е свещена. Всеки член на ЦК се закле да изпълнява указанията на Ленин. Но по една точка, продължи той, Политбюро е щастливо да съобщи, че лениновите опасения не се сбъднаха – между Сталин и колегите му няма никакви противоречия. На всеки е известно, казваше Зиновиев, че те си сътрудничат в пълна хармония и затова би било по-добре по конкретната точка да не се взимат под внимание препоръките на Ленин. След това Радек иронизираше аргументацията, използвана от Зиновиев, за да докаже безгрешността на Сталин. Напомняла на една особа, опит­ваща се да докаже своята девственост. Наистина, признавала тя, имам незаконнородено дете, но то е съвсем малко.
След това се изказа Каменев, който предложи Сталин да остане на поста генерален секретар и това предложение беше прието с просто вдигане на ръка. Аз броях гласовете и никога няма да спра да се упреквам, че не запомних фамилиите на въздържалите се. Те не бяха много. Троцки, Пятаков и Радек гласуваха против.

Имаше ли някаква забележима реакция на редовите членове на ЦК на изявлението на Зиновиев, че в Политбюро всичко върви добре?
–  Никой не каза ни дума. Но за мен това мълчание беше оглушително. Знаех, че буквално всички в залата отлично разбират каква борба не на живот, а на смърт в действителност се води между „тройката“ и Троцки и особено между Сталин и Троцки.

А нещо относно самия Троцки? Нали практически тогава е имало готова сцена за такъв велик актьор, какъвто е той?
–  Той също не каза дума. Обаче по лицето му можеше да се прочете, че преценява Сталин, Зиновиев, Каменев и много други като нищожества, с които му предстои да си разчиства сметките. Той смяташе, че това заседание е недостойно за вниманието му. Троцки смяташе, че е равен с Ленин, и отказваше да участва в непристойната борба за какъвто и да е пост. В същото време очевидно е чувствал, че губи. Не знам, разбира се, какви мисли са му минали през главата, когато е слушал високопарната реч на Зиновиев, но напълно е възможно да си е спомнил едно от изказванията на Ленин по адрес на Сталин. Веднъж, когато са разглеждали въпроса за назначаване на Сталин на някаква висока длъжност, един от наркомите казал, че такъв избор ще бъде грешка и че той има кандидатура на много по-образован и умен човек. Ленин обаче го прекъснал: „Там не ни трябва умен човек, Сталин ще се справи.“

Но Троцки би могъл да поднесе няколко изненади на своите противници, ако предпочете да мине в настъпление срещу тях. Нали в ръцете му се намирали няколко предсмъртни писания от Ленин, от които е ясно, че той изпитва дълбоко недоверие към Сталин и се изказва в полза на Троцки.
–  Троцки тогава правеше грешки една след друга. Година до тези събития, в навечерието на XII конгрес на партията, на него му се предостави възможност, поради болестта на Ленин, да изнесе политическия отчет на Централния комитет. Освен това, колкото и парадоксално да изглежда, именно Сталин настояваше за това Троцки да представи отчета като фаворит на партията. Обаче Троцки отклони това предложение. Не искаше да създава впечатление, че се възползва от болестта на Ленин, за да заздравява позициите си. По предложение на Каменев отчетът беше прочетен от Зиновиев. В крайна сметка от този пропуск на Троцки спечели Сталин. Троцки сам си копаеше гроба.

Историците се придържат към различни гледни точки спрямо това защо Троцки се е самоотстранил: дали защото не е искал да си цапа ръцете с дребни интригантства и вътрешни борби, или защото като политик се е оказал от по-дребен калибър в сравнение със Сталин? Троцки е бил „помазаник“ на Ленин – той го е провъзгласил за най-изтъкнат човек в ръководството и ленинските послания от смъртния одър още повече са укрепвали доверието в него. Обаче когато ударил решителният час, той се оказал неспособен да се възползва. Като резултат недодяланият, прозаичен, но хитър и решителен Сталин останал генерален секретар и ЦК, независимо от протеста на Крупская, решил да не огласява „Завещанието“.
– Не съм съгласен с това. Троцки смяташе под достойнството си да кръстоса шпага с човек като Сталин, интелектуално сив и внушаващ му отвращение. Той изобщо презираше „тройката“, но разбираше, че тя здраво държи в ръцете си властта и шансовете за нейното отстраняване са малки. Сталин контролираше партийния апарат и в този момент не беше възможно да го измести.

В такъв случай вие явно не сте съгласен с Рой Медведев, който пише в книгата си „За Сталин и за сталинизма“, че ако Троцки би оказал на XIII конгрес отпор, тъй като е въоръжен с писмата на Ленин, то въпросът с преизбирането на Сталин като генерален секретар въобще не би стоял?
–     Не, не бих се съгласил. Но аз не съм убеден в това дали Троцки би се оказал по-малко кръвожаден тиранин от Сталин, ако Сталин по някакво чудо е бил отстранен от властта.

В своята автобиография Троцки твърди, че е „изгубил“ властта не защото е бил слаб и неумел, а защото самите революционери по това време са уморени от революцията и са искали по-спокоен живот, смятайки, че това може да им осигури унилата сива сталинска бюрокрация. Революционерите, пише той, произхождат от народа. Дотогава, докато те са въодушевени от идеята за борба, техният подем не отслабва. Но когато борбата е приключила и реакцията надигне глава, веднага започват да се проявяват особеностите на обикновените хора, симпатиите и вкусовете на самодоволните чиновници. В новата обстановка Троцки не се вписва. По негово мнение той е загубил поради това, че в страната е победил термидорианският начин на мислене, който е сменил революционните настроения.
–     Това оправдание той направи постфактум. А през 1923–1926 г. позицията на Троцки не беше правилна. Ако той своевременно беше използвал картите, дадени му от историята, Сталин все още можеше да се спре. Разбира се, Сталин беше завършен интригант, но с поддръжката на Ленин Троцки имаше възможност да сплоти около себе си партията, ако не му пречеше собственият му темперамент. Но той не разбираше същината на партийния механизъм, който Сталин използваше срещу него, и цялата значимост на позициите, които Сталин получи на XIII конгрес.
Троцки беше човек избухлив, жив, красноречив, преизпълнен с желание да довърши своята историческа мисия, той беше нетърпим за закостенелите манипулатори от Политбюро. Неговото презрение към тях беше толкова силно, че на заседанията на Политбюро той демонстративно четеше френски любовни романи.
Обичаше да цитира израза „Стилът прави човека“ и неговият собствен живот беше най-добрата илюстрация за верността на този афоризъм. Беше човек в блестяща, искряща форма, създаде потресаващ образец на вожд, способен да заеме незабравима поза и да ражда великолепни формулировки. Той загуби, защото неправилно оцени характера на своите противници и оръжието, което те бяха готови да използват срещу него.

(Интервюто е предоставено от издателство „Изток-Запад“)

Откъс от „Аз бях секретар на Сталин“ тук

„Аз бях секретар на Сталин“ тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

Dirndl-Lederhosen-costumes-Munich-Oktoberfest-2019-Germany

Октоберфест с книга вместо с бира в ръка

Ето книги, които могат да съхранят духа на празника В наши дни Октоберфест се слави …