Начало / Интервюта / Маргарита Петкова: Знам, че ме мразят, и това страшно ми харесва

Маргарита Петкова: Знам, че ме мразят, и това страшно ми харесва

Маргарита Петкова е родена в София. Завършила е българска филология във Великотърновския университет. Работила е като учителка, шеф на културата в кв. „Красна поляна” в София, коректор, редактор на литературния алманах „Мизия“, редактор в издателства „Медицина и физкултура“ и „Хр. Ботев“.  Автор е на много поетически книги и текстове за песни, превърнали се в хитове. Първата й стихосбирка „Дива къпина“ излиза през 1983 г. Следват книгите „Ненаписани стихотворения“, „Писмени показания“, „Решавам аз“, „Окото на урагана“, „Бележка на автора“, „Ивановден”, “Бермудския триъгълник” и др.
Известна е със стиховете си, станали основа за хитови песни като “Иване, Иване”, “Бермудски триъгълник”, “Болката отляво” и др. На 30 април се състоя премиерата на „Абсурдни времена 2”, която е в съавторство  с Добромир Банев.
–––––––––––––––

Ако съм жадна за диалог, как да намеря подобаващ събеседник  като  Добромир Банев? Той  по какъв начин отговаряше на Вашите стихове?
–    Чрез лични съобщения, по имейл. Първо писах  на ръка, после на компютъра си. Попитай един  такъв възпитан човек и ако ти благодари, продължавай… Ние написахме първата стихосбирка и вече не можехме да спрем. Това, което излиза днес, побрано в книжно тяло, е финалът на процес започнал преди година.

Смущава ме червената точка на корицата. На предишната беше черна. Завършено ми се стори някак и изведнъж… червена точка! Аз съм принципен зрител, видя ли я, изключвам си телевизора.
–    А, това да не е Большая советская енциклопедия! Като се натрупаха неща за  втори том, приех картината, която ми „нарисува” моят издател Лъчезар Минчев. Можеше и към тъмнозелена да избие. Червеното е по-силно. Но в случая  не означава забрана за лица под 18 г.

Ако съм времето и заповядам – „спри се ”!, какво ще ми кажете?
–    Колко време ми даваш, Време? Това зависи от теб.

Но  може би съм мъж , винаги ли имате готова реплика за мен?
–    Все пак трябва да си достоен за стиха ми.

Вероятно  съм  скептикът, който  Ви обвинява  през всичките тези еуфорични години, че бяхте близо до властимащите  на деня.
–    Не е вярно! Никога не съм била на власт в никакви структури, в ДКМС, но знам какво се пише от хора, които се чувстват неудобно, щом се налага да работят, а не да търкат лакти по бюрата. Знам, че ме мразят, и това страшно ми харесва. Ако не  ме мразеха, нямаше да имам сили  да продължавам.

Да  допуснем в този разговор и младия поет авангардист, който оценява  творчеството  Ви като естрада….
–    Ха-ха, нека си признае, че първо е започнал със силабическото стихосложение, преди да мине към бял стих например. И да е жив и здрав, за да успее да се наложи.

Стиховете Ви винаги са създавали импулс за виталност и лекота. Пожертвахте ли нещо в личен план?
–    Никога нищо не съм жертвала. Родих трите си деца, отгледах ги и всяко от тях здраво си е стъпило на пътя. Ролята на жената е да дава усещане за корени и крила. Струва ми се, че съм успяла.

В какво състояние е сега душата Ви?
–    О, тя не е константа, за разлика от абсурда. Бушува, понякога е в мир със себе си. В този миг е щастлива.

Интервюто взе Людмила Еленкова
Фото: Елена Бойчинова

Свързани заглавия
Маргарита Петкова и Добромир Банев направиха на живо поетичен дует

„Абсурдни времена 2” тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” за най-продаваните книги в САЩ

Бестселър листата на „Ню Йорк Таймс” е една от най-авторитетните в света. Класацията беше обновена …