Начало / Интервюта / Маргарита Петкова: Знам, че ме мразят, и това страшно ми харесва

Маргарита Петкова: Знам, че ме мразят, и това страшно ми харесва

Маргарита Петкова е родена в София. Завършила е българска филология във Великотърновския университет. Работила е като учителка, шеф на културата в кв. „Красна поляна” в София, коректор, редактор на литературния алманах „Мизия“, редактор в издателства „Медицина и физкултура“ и „Хр. Ботев“.  Автор е на много поетически книги и текстове за песни, превърнали се в хитове. Първата й стихосбирка „Дива къпина“ излиза през 1983 г. Следват книгите „Ненаписани стихотворения“, „Писмени показания“, „Решавам аз“, „Окото на урагана“, „Бележка на автора“, „Ивановден”, “Бермудския триъгълник” и др.
Известна е със стиховете си, станали основа за хитови песни като “Иване, Иване”, “Бермудски триъгълник”, “Болката отляво” и др. На 30 април се състоя премиерата на „Абсурдни времена 2”, която е в съавторство  с Добромир Банев.
–––––––––––––––

Ако съм жадна за диалог, как да намеря подобаващ събеседник  като  Добромир Банев? Той  по какъв начин отговаряше на Вашите стихове?
–    Чрез лични съобщения, по имейл. Първо писах  на ръка, после на компютъра си. Попитай един  такъв възпитан човек и ако ти благодари, продължавай… Ние написахме първата стихосбирка и вече не можехме да спрем. Това, което излиза днес, побрано в книжно тяло, е финалът на процес започнал преди година.

Смущава ме червената точка на корицата. На предишната беше черна. Завършено ми се стори някак и изведнъж… червена точка! Аз съм принципен зрител, видя ли я, изключвам си телевизора.
–    А, това да не е Большая советская енциклопедия! Като се натрупаха неща за  втори том, приех картината, която ми „нарисува” моят издател Лъчезар Минчев. Можеше и към тъмнозелена да избие. Червеното е по-силно. Но в случая  не означава забрана за лица под 18 г.

Ако съм времето и заповядам – „спри се ”!, какво ще ми кажете?
–    Колко време ми даваш, Време? Това зависи от теб.

Но  може би съм мъж , винаги ли имате готова реплика за мен?
–    Все пак трябва да си достоен за стиха ми.

Вероятно  съм  скептикът, който  Ви обвинява  през всичките тези еуфорични години, че бяхте близо до властимащите  на деня.
–    Не е вярно! Никога не съм била на власт в никакви структури, в ДКМС, но знам какво се пише от хора, които се чувстват неудобно, щом се налага да работят, а не да търкат лакти по бюрата. Знам, че ме мразят, и това страшно ми харесва. Ако не  ме мразеха, нямаше да имам сили  да продължавам.

Да  допуснем в този разговор и младия поет авангардист, който оценява  творчеството  Ви като естрада….
–    Ха-ха, нека си признае, че първо е започнал със силабическото стихосложение, преди да мине към бял стих например. И да е жив и здрав, за да успее да се наложи.

Стиховете Ви винаги са създавали импулс за виталност и лекота. Пожертвахте ли нещо в личен план?
–    Никога нищо не съм жертвала. Родих трите си деца, отгледах ги и всяко от тях здраво си е стъпило на пътя. Ролята на жената е да дава усещане за корени и крила. Струва ми се, че съм успяла.

В какво състояние е сега душата Ви?
–    О, тя не е константа, за разлика от абсурда. Бушува, понякога е в мир със себе си. В този миг е щастлива.

Интервюто взе Людмила Еленкова
Фото: Елена Бойчинова

Свързани заглавия
Маргарита Петкова и Добромир Банев направиха на живо поетичен дует

„Абсурдни времена 2” тук

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” за най-продаваните книги в САЩ

Бестселър листата на „Ню Йорк Таймс” е една от най-авторитетните в света. Класацията беше обновена …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...