Начало / Автори / Харуки Мураками за джаза

Харуки Мураками за джаза

Днес, 30 април, е международният ден на джаза. Датата е в календара на ЮНЕСКО по идея на легендарния музикант Хърби Хенкок. Предлагаме ви част от есето на японския писател Харуки Мураками, посветено на великата американска джаз певица Били Холидей (1915 – 1959). „Холидей, Гетс, Монк“ е публикувано за първи път през 1997 г.

 

Когато бях млад, слушах много Били Холидей. И я намирах много вълнуваща. Но тогава така и не разбирах наистина колко прекрасна е тя, поне не – докато не остарях. Затова, предполагам, че може да се каже, че възрастта има някои предимства все пак.

В онези минали дни слушах музиката, която е записвана през 30-те и 40-те години на миналия век. По това време нейният глас е бил свеж и млад, а тя записвала постоянно, записи, които по-късно били преиздадени от „Колумбия Рекърдс“ в САЩ. Те били изпълнени с много въображение и акробатични полети на песента. Целият свят се e разлюлявал покрай нейното пеене. Не преувеличавам – цялата планета се e разлюлявала. Говорим за магия, не просто за изкуство. Единственият друг музикант, който има такава магическа вариативност е Чарли Пракър.

Моето младо аз не слушаше по-късните записи на Били Холидей от времето й с Върв, които записвала, след като наркотиците вече корозирали тялото и гласа й. Може би нарочно се пазех от тези записи. Намирам, че песните й от тези години, особено през 50-те, са болезнени, деспотични и жалки. Но установих, че минавайки през трийсетте и четирийсетте си години, аз все по-често слушах точно тези записи. Нетипично за мен, но започнах да желая тази музика все повече. И физически и емоционално.

Какво е станало, за да се почувствам пораснал достатъчно, за да мога да чуя късните песни на Били Холидей, песни, които мога да определя като пречупващи, и които не съм можел да слушам преди? Много мислех за това. Защо нахлуха така силно в сърцето ми?

Съвсем наскоро отговорът ме връхлетя внезапно и бих казал, че ставаше дума за прошката. Докато слушах късните изпълнения на Били Холидей, можех да почувствам как сърцето и се отваря към хората, които съм наранил в живота си и в писането си, към тези, които са страдали от моите грешки, как я прочитам през техните очи. „Всичко е наред“, пее ми тя, „Нека да мине това“. Това няма нищо общо с излекуването на раните – не съм излекуван от нея по никакъв начин. Но става дума за прошката, чиста и простичка.

Знам, че това усещане за музиката на Били Холидей е дълбоко лично. Не мисля, че то се отнася за някой друг. Затова препоръчвам нейната превъзходна колекция, създадена от „Клумбия рекърдс“. Ако трябва да избера само една песен, безспорно това ще е „Когато се усмихваш“. Солото на Лестър Йънг по средата на тази песен е толкова радостно, бих казал – гениално.

„Когато се усмихваш, целият свят се усмихва с теб.“

И всъщност светът става усмивка. Може и да не го вярвате, но е истина…

Свързани заглавия

Седем книги за джаза

Книги от Харуки Мураками тук

 

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *