Начало / Автори / Харуки Мураками за джаза

Харуки Мураками за джаза

Днес, 30 април, е международният ден на джаза. Датата е в календара на ЮНЕСКО по идея на легендарния музикант Хърби Хенкок. Предлагаме ви част от есето на японския писател Харуки Мураками, посветено на великата американска джаз певица Били Холидей (1915 – 1959). „Холидей, Гетс, Монк“ е публикувано за първи път през 1997 г.

 

Когато бях млад, слушах много Били Холидей. И я намирах много вълнуваща. Но тогава така и не разбирах наистина колко прекрасна е тя, поне не – докато не остарях. Затова, предполагам, че може да се каже, че възрастта има някои предимства все пак.

В онези минали дни слушах музиката, която е записвана през 30-те и 40-те години на миналия век. По това време нейният глас е бил свеж и млад, а тя записвала постоянно, записи, които по-късно били преиздадени от „Колумбия Рекърдс“ в САЩ. Те били изпълнени с много въображение и акробатични полети на песента. Целият свят се e разлюлявал покрай нейното пеене. Не преувеличавам – цялата планета се e разлюлявала. Говорим за магия, не просто за изкуство. Единственият друг музикант, който има такава магическа вариативност е Чарли Пракър.

Моето младо аз не слушаше по-късните записи на Били Холидей от времето й с Върв, които записвала, след като наркотиците вече корозирали тялото и гласа й. Може би нарочно се пазех от тези записи. Намирам, че песните й от тези години, особено през 50-те, са болезнени, деспотични и жалки. Но установих, че минавайки през трийсетте и четирийсетте си години, аз все по-често слушах точно тези записи. Нетипично за мен, но започнах да желая тази музика все повече. И физически и емоционално.

Какво е станало, за да се почувствам пораснал достатъчно, за да мога да чуя късните песни на Били Холидей, песни, които мога да определя като пречупващи, и които не съм можел да слушам преди? Много мислех за това. Защо нахлуха така силно в сърцето ми?

Съвсем наскоро отговорът ме връхлетя внезапно и бих казал, че ставаше дума за прошката. Докато слушах късните изпълнения на Били Холидей, можех да почувствам как сърцето и се отваря към хората, които съм наранил в живота си и в писането си, към тези, които са страдали от моите грешки, как я прочитам през техните очи. „Всичко е наред“, пее ми тя, „Нека да мине това“. Това няма нищо общо с излекуването на раните – не съм излекуван от нея по никакъв начин. Но става дума за прошката, чиста и простичка.

Знам, че това усещане за музиката на Били Холидей е дълбоко лично. Не мисля, че то се отнася за някой друг. Затова препоръчвам нейната превъзходна колекция, създадена от „Клумбия рекърдс“. Ако трябва да избера само една песен, безспорно това ще е „Когато се усмихваш“. Солото на Лестър Йънг по средата на тази песен е толкова радостно, бих казал – гениално.

„Когато се усмихваш, целият свят се усмихва с теб.“

И всъщност светът става усмивка. Може и да не го вярвате, но е истина…

Свързани заглавия

Седем книги за джаза

Книги от Харуки Мураками тук

 

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …