Днес в “История.bg” на фокус е „Българската библия – 130 години от издаването на „Записки по българските въстания“

28.04.2014 България

Георги Ангелов ще бъде водещ на дискусията „Българската библия – 130 години от издаването на „Записки по българските въстания. 1870–1876“. Предаването ще бъде излъчено днес, 28 април, по БНТ от 21 ч в рубриката “История.bg” . В навечерието на годишнината на най-българската книга на книжния пазар излезе луксозното издание на „Записки“-те, с клеймото на „Хеликон“ и предговор от Георги Данаилов.

Захари Стоянов пише „Записки по българските въстания” с огорчение към абсолютната забрава на героите.

“Знаменита е тая епоха от българския живот – възкликва авторът – блазе на оногова съвременник, който може да я възпроизведе във всичкото й величие!”.

“Записки по българските въстания” на Захари Стоянов имат над 40 издания в годините. Колосалните проучвания и работата по книгата са финансирани изцяло с личните средства на автора, след категоричния отказ на българското правителство да го подкрепи.

В дискусията участие ще вземат:

– Георги Данаилов – писателят от знатен свищовски род, живеещ в „Къща отвъд света”. Носител на многобройни литературни награди. Сценарист на „Хирурзи”, „За къде пътувате”, „А сега накъде” и много други филми, станали класика в българското кино. Драматургът, вдъхновяващ се от реалните случаи на модерното общество за своите творби, влагайки социално обобщение. Творецът, който твърди, че се е заел с литературата поради липса на по-добро.

– Яни Милчаков – професорът по теория на литературата с усет към дърворезбата. Доктор по славянска филология на Ягелонския университет. Автор на едни от най-задълбочените изследвания по стихознание. Народен представител от зората на демокрацията. Опитен дипломат и бивш посланик на България в Полша, Словакия, Сърбия и Черна гора. Човекът, успял да съчетае литературата и дипломацията – двете неща, които смята, че си приличат, защото са изкуства на неказването на всички истини по пряк начин.

– Теодора Димова – софиянката, завършила английска филология. Писателката, наложила си да пише минимум по пет часа на ден. Авторката, спечелила Голямата награда за източноевропейска литература във Виена с романа си „Майките”. Драматургът, чиито пиеси не слизат от театралните салони. Творецът, за който писането е като някакво любвеобилно сетиво, което й позволява да преминава през живота, без да се разпадне. Жената, заразила децата си с желанието да живеят в България.

– Пламен Митев – деканът на историческия факултет в Алма Матер, известен с харизматичния си начин на преподаване, от който и най-разсеяният студент започва да слуша. Специалист по Българско Възраждане и автор на множество студии и монографии, заместник-председател на Общобългарския комитет „Васил Левски”. Историкът, който смело твърди, че днешна България не е държавата, за която са мечтали и борили предците ни.

– Николай Аретов – някогашния студент по българска филология от Великотърновския университет и учителя в гимназията на Якоруда, изследователят, отдаден докрай на културната история, литературата, превода, национализма и националната идентичност, професора от Института за литература към БАН, търсещ ценностите на човешкия дух, откривателят на странния български стереотип – да бъдат възхвалявани историческите ни травми и страдания, а премълчавани – победите и героизма.

Свързани заглавия
Предговорът на Георги Данаилов към новото издание на „Записки по българските въстания”
Излезе луксозно издание на „Записки по българските въстания”

„Записки по българските въстания“ тук