Лира Литературно-рекламна Агенция
След успеха на „Български психар“ Андрей Велков е готов с нова серия за героите си. „Хрониките на звеното“ – новата му книга, до дни ще бъде на българския книжен пазар и отново ще отведе почитателите си в земята на Мордор (по Дж. Р. Р. Толкин). На 37 години, дипломиран политолог и маркетолог, Велков вече има опит в света на книгите. Все още се занимава и професионално с любимата си фантастика. Макар да пресъздава в романите си едно все още незабравено от всички време на гангстери и мутри, той не иска да бъде свързван и сравняван с автори като Георги Стоев и Христо Калчев и пр. Неговият свят наистина е много имагинерен, много събирателен и дори пречистващ по свой си начин. „Аз съм йога, в момента дори не пия, чистя се“, казва той.
В навечерието на премиерата на „Хрониките на звеното“ той даде интервю за Lira.bg.
––––––––––
Какво се е променило за героя Ви Петър Иванов във втората книга?
– Фактически двете книги имат доста глави с паралелно движение на сюжета. Реално, втората книга е по-скоро допълнение към първата, а не толкова продължение. В „Хрониките на звеното“ се разглеждат някои неща и ситуации под друг ъгъл. От един момент линията на сюжета продължава „Български психар“, но от друга страна е развитие на други образи.
Алтернативно решение…
– Реших да си направя литературен експеримент.
След излизането на първата Ви книга обявихте кастинг, в който феновете можеха да предложат герои, имаше ли интерес?
– Да, доста сериозен интерес. Кастингът беше междинен, а наградата беше да включа двама герои – един мъж и една жена в следващата книга. Получихме доста предложения. Имаше много снимки, случки, отрязани глави, стихотворения, погледи на героите. В един момент ми се наложи да помоля феновете да не се инкриминират.
Има ли някакъв изход?
– Във втората книга има изход. Описал съм го детайлно, какво би се случило, ако нямаше „Клета майка България“, ако имаше преход и политиците си бяха свършили работа.
От излизането на първата книга досега промени ли си ситуацията в страната?
– Много неща се промениха. И то към по-лошо. Но това ще го разгледам в някоя друга книга. Всички видяхме тези промени. Всичко се срина, хората, които управляваха продължават да си разпределят роличките по един или друг начин. Видяхме, как народът изглупя толкова, че не ходи да гласува, когато трябва, видяхме катарзиси, какво ли не.
А „Терминал 2“ изход ли е?
– Не. За мен. Не съдя хората, които си тръгнаха, но не може да си тръгваш. По принцип, ако не си доволен от средата – промени средата. Като станеш на 18 години, вече нямаш право да мрънкаш. Ние си носим отговорност за света, в който живеем.
Откъде черпите тези сюжети?
– Аз съм политолог по принцип и следя нещата. То, всички черпим от едно и също място, защото виждаме какво се случва. Участваме пряко.
Тези романи карикатура или огледало на ситуацията ни са?
– То самото общество си е карикатура. Всичко можеше да е много по-различно. Да, моите книги отразяват реалността по някакъв начин, но го правя по по-различен начин. Има хора, които като се зачетат, виждат и тази плоскост в творчеството ми.
В романите ви главният Ви герой Петър има доста критичен поглед относно образователната система, а вие сте с две специалности. Това е голямо разминаване…
– Моят герой си е отделна личност, той си има неговите си мисли. Но щом съм ги написал, това е някаква проекция на мен в него, определено. Всяко изкуство има някакъв биографичен момент. Различни сме. Той просто поема по един друг път.
Можеше ли неговият избор за начин на живот, този негов път, да е и Ваш?
– Да, можеше.
Какво Ви спря?
– Четенето и книгите.
Говорите в книгата си за казармата, смятате ли че трябва да се върне службата у нас?
– Казармата не е лошо нещо, защото виждаш много такива идиоти, които никъде няма да видиш през живота си. Аз като човек, бил в казармата, много бих се смял, ако мога да видя всички лигльовци в казармата. Много хора си остават лигльовци цял живот, но там има малък шанс да се попроменят. Но не трябва да е задължителна. Все пак XXI век сме. Правете любов, а не война.
Очаквахте ли успеха на „Български психар“?
– Да.
За какви хора я написахте, имахте ли някакъв таргет?
– Ако мога да се изразя на маркетингов език – книгата е насочена към различни целеви групи. Към различни хора. Много хора, от всякакви групи, я оцениха. Аз я бях насочил към „моите хора“ – от моето поколение, хората от улицата. Но постигна ефект.
Не ни ли е достатъчно насилието в обществото? Не Ви ли е страх, че насочвате натам младите си читатели?
– Не, не мисля. Това е отдавнашен дебат – Холивуд, игрите. Но не мисля.
Ще има ли „Български психар 3“?
– Не. Свърших с тези герои.
А в някакви други жанрове ще пишете ли? Много ваши фенове от мрежите очакват да четат фантастика и фентази от Вас…
– Определено ще опитам и ще пиша в други жанрове. Имам няколко проекта, по които работя, но няма да ги разкривам за момента. Фантастиката и фентазито ще са след няколко книги. Още натрупвам литературни мускули. Сега работя върху други жанрове.
Какви книги четете в момента?
– Различни и по няколко. Един сборник разкази на Урсула Ле Гуин, една книга на Рей Бредбъри за писането, една на Карл Сейгън, едно фентъзи на Питър Бред и Клайв Баркър.
А книгите, които Ви промениха кои са?
– Стотици са тези книги. Всяка една книга ме променя. Прочиташ една и виждаш света през очите на друг човек. Но №1 ми е „9 разказа“ Селинджър. Учудващо, нали?
След последните успехи на български сериали и филми, имате ли идея или предложение вече „Български психар“ да се появи на екрана?
– Готов е вече сценарият. Имам няколко предложения – Work in progress. Работим…
Интервюто взе Елена Бойчинова
Книгите на Андрей Велков тук
