Лира Литературно-рекламна Агенция
Етгар Керет (1967) е разказвач, преподавател по творческо писане, сътрудник на няколко периодични издания и – при удобна възможност – режисьор. Роден е в Рамат Ган в семейството на Ефраим и Орна, оцелели от Холокоста. По собствените си думи е „повече евреин, отколкото израелец“, но за нищо не би разменил живота си в Тел Авив.
Предлагаме ви предговора му към сборника „Изведнъж на вратата се чука“, писан за българското издание.
„Писателите обичат да оприличават книгите си на деца. Честно казано, така и не разбирах напълно това сравнение. Действително, в един разказ, както в едно дете, можеш да вложиш цялото си сърце и най-съкровените си желания, но от момента, в който излезе на бял свят, вече няма нужда да се грижиш за него или да се притесняваш. Вярно, не е изключено хората да не го харесат или да го презрат, а ти дори неведнъж лично да се засегнеш, но за разлика от детето, самият разказ никога не би се обидил, разплакал или пък тръгнал да си отмъщава. Без значение колко тежка и язвителна е обидата, той си остава непокътнат и ненакърнен между кориците на новата ти книга. С детето нещата са малко по-сложни.
Разказът никога няма да изскочи изневиделица на улицата или да се пробва да глътне батерия. Нито пък ще му хрумне да се сприятели в училище с лошите хлапета и да пропуши в задния двор. И най-важното: разказът, дори и да те изненада, никога няма да ти се озъби и винаги ще те слуша внимателно. Та затова като баща на над двеста разказа и на един осемгодишен син, държа да отбележа, че да си баща на дете е доста по-сложно.
Сборникът „Изведнъж на вратата се чука“ ми е най-близък до сърцето от всичките мои книги, защото е първият и засега единствен, който написах като баща. Бащинството е може би най-удивителното и най-трудното преживяване, през което съм минавал. То те изпълва всяка сутрин с надежди и терзания и добавя към бойното поле на съществуването още десетки дребни, но затова пък важни и разтърсващи победи и поражения. Родителската роля, ако наистина я уважаваш, те кара да преразгледаш и личността, и делата си от нова гледна точка – малко по-ниска и ококорена, – и да обясниш на себе си и на детето какъв е този непонятен свят, в който се движим, и защо си се хванал да вършиш в него всичките странни действия, които вършиш.
Повечето разкази в този сборник не се занимават пряко с родителството, но всички са писани от бащата на любопитно и обичано дете. Зад тях се крие опитът ми да обясня на сина си, а не по-малко и на себе си, защо е толкова трудно да си човек и защо, по дяволите, все пак си струва усилието“.Етгар Керет, Тел Авив, 1 февруари 2014 г.
Фотография © Аня Каим
Свързани заглавия
Етгар Керет представя „Изведнъж на вратата се чука“ в София и Пловдив
Книгите на Етгар Керет тук
