Лира Литературно-рекламна Агенция
Дейвид Балдачи е американски автор на бестселъри, роден през 1960 г. Още първата му книга – „Абсолютна власт” (1996 г.), става абсолютен хит. Романът е филмиран от Клинт Истууд, а в лентата участват самият Истууд, Джийн Хекман и Ед Харис. От тогава насам всяка книга на Балдачи жъне успех. Продадени са над 110 милиона копия от негови творби, преведени на 35 езика. По повод новата му книга „Перфктният удар“, която излиза на българския пазар на 28 март, ви предлагаме интервю с писателя, дадено за thedailybeast.com.
–––––––––
Къде живеете и защо?
– Живея във Вирджиния, близо до Вашингтон. Роден съм тук и цял живот съм тук. Това е страхотно място за един писател, защото мога просто да погледне през прозореца и идеите ме връхлитат.
Опишете една ваша сутрин.
– Обикновено ставам рано. Все пак имам дете в колеж и дете в гимназия. Когато синът ми излиза, около 6 сутринта, едното ми куче идва в спалнята и чука на вратата. Пускам го да влезе. След това ставаме и водим кучетата на разходка. После отивам в офиса и започвам да работя.
Има ли нещо нетипично в работното ви място?
– В същия офис съм от 12 години. Там работят още трима човека, които вършат други неща и ми позволяват да се концентрирам върху писането. Имаме много сувенири. В конферентната зала има доспехи, които взех от Англия. Наричам ги войника сър Оливър Стоун. Ако е трудна среща, показвам на останалите присъстващи, че мога да използвам меча.
Опишете процеса си на работа.
– Не съм човек, който си поставя лимит за написани думи. Ако си поставяш цифра, сякаш не ти се пише така или иначе. Какво ако си поставиш норматив от 2 000 думи. Ами ако следващите 2 думи са фантастични? Или пък нямаш настроение и напишеш 2 000 думи, които са пълен боклук? Сядам да пиша, само когато умът ми се изясни и знам какво искам да кажа. Работя едновременно по няколко проекта. Затова отделям първо няколко часа на новия си трилър, след това на някой сценарий. По всеки отделен проект се изчерпвам за около 3-4 часа. След това предпочитам да започна друг или да се прибера вкъщи. Обичам да пиша. За мен това не е работа. Никога не е било.
Какво трябва да се случи на първа страница от първа глава, което да направи една книга успешна?
– Едно от две неща, или и двете. Първо, трябва да ви дам, като читател, интересен персонаж, който да харесвате или не. Второ, нещо трябва да се случи. Не е нужно някой да умира, просто трябва да има някаква дилема, проблем и характеристика на героя, който да привлича интерес. Същото е като филм. Има 3 акта. В първия акт – 10 минути или съответно 10 страници – се наглася декора. Представят се персонажите и тяхното положение. Вторият момент е развитието на историята, а третият – развръзката. Обичам да съм задълбочен в описанията, да карам читателя да чувства атмосферата. Искам и да предизвикам емоция, била тя положителна или отрицателна.
Бихте ли препоръчали книги, които ви вдъхновиха да зарежете кариера в правото и да се насочите към писането?
– Пиша от дете. Прекарах 15 години в писане на кратки разкази, само за да разбера, че за тях няма пазар в САЩ. Ако бях по-умен, щях да се сетя да сменя името си на Джон Ъпдайк или Селинджър. Много обичам да чета от малък, затова съм писател днес. Обичам фентъзи – Луис Карол, К. С. Луис, Толкин. Като писател от юга, аз се гмурнах в южняшкия канон – Труман Капоти, Юдора Уелти, Фланъри О’Конър, Улиям Фокнър, Уилям Страйън, Харпър Лий.
Ако можехте да съживите един човек, кой би бил той?
– Лий Харви Осуалд. Има няколко неща, които искам да го питам.
Имало ли е момент, в който сте осъзнали, че сте пробили, най-накрая, като писател?
– Веднъж, през 1996 г., се разхождах в Световния търговски център и видях моята книга „Абсолютна власт“ изложена на първа линия. Тогава си мислех, че това ще ми се случи един път в живота. Това се превърна в тъжен спомен, заради това, което се случи на 11 септември.
Разкажете някоя смешна история, свързана с книги?
– Веднъж обядвах със съпругата ми и една жена, която дълго време ме гледаше, дойде и седна до нас. Тогава ме попита: „Вие сте този, който си мисля, нали?“. Аз я питах дали чете много романи. Тя каза „да“. Тогава и казах: „Значи съм този, за когото си мислите“. В този момент тя се обърна и изкрещя: „Джо, бях права! Това е Джон Гришам!“. Жена ми си разля питието от смях, след което учтиво отбеляза, че жанрът е този, но писателят е друг. Тогава тя ми каза: „О, Боже, значи сте Балдачи!“. Потвърдих. Тя отново викна към съпруга си: „Ти беше прав Джо! Италианецът е“. Страшен удар по моето его.
Какъв съвет ще дадете на начинаещ писател?
– Не пишете за това, което знаете, а за това, което искате да опознаете. И не следвайте тенденции. Не пишете за динозаври, защото Крайтън е успял по този начини или за кодове заради Дан Браун. Забавлявайте се и не третирайте писането като работа. Упражнявайте въображението си, отнасяйте се към писането, сякаш е игра.
Какво искате да пише на надгробната ви плоча?
– Беше добър баща.
Кажете нещо за вас, което не знаем.
– Брат ми е професионален художник и винаги съм му завиждал. Но аз също рисувам добре. Отпуска ме да рисувам предмети.
Ще има ли изложба?
– Не изключвам нищо.
Книги от Балдачи тук
