Лира Литературно-рекламна Агенция
Неиздавани разкази на класика Ерих Мария Ремарк вече са на български книжен пазар. Сборникът „Врагът“ идва до почитателите на Ремарк благодарение на издателство „Сиела“ и са в превод от Алеко Дянков.
Тези разкази са абсолютна новост за българския читател. Публикувани са за пръв път през 1930/1931 г. в американското списание Collier’s Weekly, те са един вид продължение на романа „На Западния фронт нищо ново“. На немски език излизат чак през 1992 година, след продължетилна битка за правата върху тях с роднините на писателя. Всички разкази имат една тема – стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност. „Какво е станало с онези, които са оцелели през войната?“ – този въпрос си задава гениалният автор във всяка една от творбите си, включени в сборника. Отпечатъкът от войната си проличава чак години по-късно, наподобявайки подземен трус, отключил у хората незабележими отвън, но драматични промени.
Ерих Мария Ремарк – един от най-известните автори на антивоенни романи, е роден на 22 юни 1898 г. Произхожда от работническо семейство от Оснабрюк. На 16 години прави първите си литературни опити. Пише стихотворения, есета, и започва да работи върху първия си роман. Осемнадесет годишен е мобилизиран и пратен по фронтовете на Първата световна война. Раняван е няколко пъти. След края на войната желае да стане музикант, после – художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава дописва първия си роман – „Мансардата на бляновете“ (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник „Ехо континентал“ пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава – „На Западния фронт нищо ново“ (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си Ана Мария. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български – с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна – обвиняват го в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „Обратният път“ (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк – на обратно). Отнемат на писателя германското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му.
Книги от Ерих Мария Ремарк тук
