Начало / Автори / 275 години от рождението на Софроний Врачански

275 години от рождението на Софроний Врачански

На днешния ден, 11 март, отбелязваме 275 години от рождението на Софроний Врачански. Когато Паисий Хилендарски сложил точка на Историята си през 1762 г., в Котел със съдействието на богатите чорбаджии Стойко Владиславов бил ръкоположен за свещеник. Десетилетия по-късно той приел името, с което остава в историята – Софроний Врачански. Пак в края на дните си написал и своите мемоари, но подобно на Бенджамин Франклин, избегнал „нехайно” най-важните моменти от житието си. Някъде през 1765 г. двадесет и шест годишния поп направил свой препис на Паисиевата история, но държи в тайна откъде е преписвал – виждал ли се е с Паисий или някой друг му е предал текста – историците са безпомощни. За да свидетелства отношението си към Паисий и неговото дело обаче той прави свой препис през 1781 г. Тринайсет години по-късно Стойко Владиславов получил номинация да стане епископ в катедралния тогава град Враца. Така неизвестният и с нищо не впечатляващ редови свещеник получил висок чин в църковната йерархия на православната църква.

От този момент животът на Софроний Врачански се превръща в истинска историческа  енигма. Започнал да служи на български език, а населението го наричало Философа. С неговото присъствие във Враца е свързано и възникването на таен кръг от заможни и влиятелни българи, известен като „Седем от най-знатните люде”. Епископът предприел активна совалка в Северна България без да има ясен отговор защо, но и от това време датират системните опити, за търсене на пътищата за национално осъзнаване и независимост.  Загадка е и защо се установява във Видин – столицата на Осман Пазвантоглу. Загадка е и самият Осман Пазвантоглу – кърджалия, сепаратист, признат за васален паша от султана.  Според Константин Иречек и  проф. Балан  Осман Пазвантоглу е бошняк ( от сърбо-хърватски произход). Пазвантоглу се опълчва на централната власт, в армията му участват и много българи и успява до смъртта си през 1807 г. да запази независимостта си. Развил голяма благотворителна дейност, успял да европеизира до известна степен Видин – построил водопровод, канализация,  библиотека, вместо полумесец на джамията му е поставено сърце, казармата му е във формата на християнски кръст. Бил в контакт с великия грък Ригас Валестинлис и вероятно чрез него е поддържал връзка и с Наполеон Бонапарт.

Именно във Видин Софроний Врачански, където живее три години (1800-1803), създава двата големи компилативни сборника с буквални и авторизирани преводи от гръцки, които го превръщат в истински пропагандатор на Просвещението сред българите. Текстовете и в двата сборника Софроний пише на разговорен български. Той издига в култ здравия разум противопоставяйки го на религиозния догматизъм. Да се дават пари за образование на децата за сметка на издръжката на манастирите е посланието на епископа.

След предстоя си във Видин Софроний Врачански се установява в Букурещ, където отново е в центъра на тайно общество. То успява да прати свои представители с препоръките на епископа в Русия, за създаването на българско лоби. Върхът в обществената дейност на Софроний Врачански е контактите му с легендарния руски военачалник ген. Михаил Кутузов, в резултат на които неговата Молба от 15 точки се превръща в платформата за икономическо и политическо развитие на автономна България. Във Влашко през 1806 г. успява и да отпечата на говорим български език компилативно-преводния сборник „Кириакодромион, сиреч Неделник“, което е началото на нова ера в историята на Българското просвещение.

В края на живота си пише „Житие и страдания грешнаго Софрония” – венецът на литературното му дело.  Това произведение на Софроний в никакъв случай не може да се причисли към средновековната култура, която по принцип е антисмехова. В мемоарите си котленецът използва сочен език, самоирония, тънък и оригинален хумор. Парадоксалното е, че един висш християнски духовник създава първата светска творба в българската литература, майсторски претворявайки традиционния житиен жанр в модерна художествена автобиография.

Както и при Паисий Хилендарски, Левски, Ботев, гробът му не е известен. Софроний Врачански умира някъде през 1813 г.във Влашко.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …