Начало / Читатели / Владимир Шумелов и „Pink Floyd“

Владимир Шумелов и „Pink Floyd“

Борислав ГЪРДЕВ

За какъв дявол му е трябвало да слага за заглавие на книгата си името на легендарна хардрок/прогресив група? Защо „Пинк Флойд“, а не „Ролинг стоунс“ или „Бийтълс“, „Блек Сабат“?!
Това се питах, докато разлиствах сборника „Pink Floyd“ (2013) на моя приятел Владо Шумелов.
А на корицата, дело на Ясен Цонев, естествено се е изправила електроцентралата „Батърсий“ в Лондон и летящото розово прасенце, за да ни напомнят, че живеем сред животни, ограничени от Стената на нашата несвобода и липса на перспектива…
Трябва ли да се чете подобна интелектуална приумица?
Да, струва си!
„Pink Floyd“ е наистина Final cut на Владо Шумелов. Книга-изповед и равносметка на изминалия път и постигнатото в прозата, есеистиката и критиката. Тя е едновременно „Обърни се с гняв назад“, използвай безкомпромисното радикално писане в духа на контракултурата, а след това продължи „По магистралата смело напред!“, пък било и в модерната постабсолютистка държава. „Pink Floyd“ е дневник и албум едновременно, съставен от елипси.
Питах Владо – откъде е това негово увлечение по фрагмента?
Отговори ми, че така е в съзвучие с духа на времето.
Прав е.
Уж се познаваме от 22 години, а се оказва, че сега го преоткривам.
Много е добър в изповедно-носталгичната елиптична есеистика.
Понякога е ненужно бъбрив, но като цяло е в кондиция.
Не бих казал, че е в плен на нарцисизма, въпреки че на моменти е толкова разголващо откровен и интимно коректен, че чак ме хваща страх.
Аз не бих писал и то с такава пареща болка за смъртта на майка си, нито пък за заболяванията ми в детството.
Може би защото Стената очертава лимита на допуск в личния ми свят…
Металитературните фрагменти на Владо Шумелов са привидно хаотично вкарани в дискурса, но иначе са подчинени на строга, вътрешно-обусловена логика.
Шумелов умело и проницателно обхваща литературни явления и факти от провинцията и столицата, размишлява за значими постижения във френската, руската, немско и англоезичната литература, неусетно и уверено обхващайки големите явления и създавайки СВОЯТА кратка енциклопедия на водещите автори и заглавия.
Не крие пристрастията си към Кафка, Бекет, Хемингуей, Керуак, Реймънд Карвър, Вим Вендерс, а като смислов маркер след всеки фрагмент следва откъс от класическо парче на „Пинк Флойд“ или на Роджър Уотърс.
Постарал се е да изгради прецизен монтаж и да осигури чрез текст на прочутата група онзи нужен му акцент, без който не би преминал адекватно към следващата част на книгата си.
Откъсите от старите му разкази направо ме разбиха – независимо дали са финали, или извадени от контекста разкази в разказа.
Върнах се двайсет години назад, когато четях с упоение полулегитимното издание на „Двойно“ и отново почувствах силата на неговия прозаичен талант. Тези негови текстове навремето стъписваха и шашваха, а днес, дори и във фрагментарен вид, звучат като модерна класика.
Надявах се, че ще надскочи достигнатото след „Между Бекет и аз“ (1998) и си мисля, че фокусът се получи с новелата „И така нататък“ (2007) – грабваща и разтърсваща интимна драма, в която през призмата на личните преживелици, се отразява съдбата на нашето поколение.
Искрено се радвам, че чудото продължава с „Каквото дойде“ (2014). Прочетох с удоволствие тези четири писма за любовта и разбрах, че в новелата Владо продължава да е на много високо ниво.
Вярно, „Каквото дойде“ е припряно кратък и с неочакван финал, но той подготвя „Любовна е-пистола“, който формално напомня популярния хит „Love.net“ (2011) на Илия Джевелеков, но е стегната, прочувствена и стойностна проза, която се възприема с удоволствие и наслада.
Шумелов разсъждава трезво както за парадоксите на унилото ни настояще (страхотни са наблюденията му за живота в нищета!), така и за смисъла от творческите усилия.
Той знае, че малко се чете днес, че ерудицията му по-скоро пречи да бъде атрактивен и търсен автор, но вярва в младите. Смята, че един ден ще го преоткрият, когато подредят живота си и след протестите формулират точно дневния ред на обществото. Тук мненията ни се разминават, тъй като мисля, че продължаваме да се въртим в омагьосания кръг на матрицата „1968 – 1990“, но той е оптимист.
Наистина! Непрекъснато твори, откривайки смисъл в писателския труд и в мисията на интелектуалеца.
Боже, имало и такива образи у нас!
Владо Шумелов се измъчва и от проблема за професионалния успех.
Без да е създал бестселъри, се вълнува искрено от цената на славата.
Провокирал съм го на тази тема, но ми се струва, че парите и известността няма да променят нито вкусовете и начина му на писане, нито пък неговия характер. Просто той следва своя път – разкази и новели, рецензии, есета, фрагменти – сочни и вкусни – „като препечени курабийки“ (да цитирам и аз любимия си Уди Алън). Подрежда събраното в поредния том, правейки рекапитулация на достигнатото и отново сяда пред компютъра…
Сега си давам сметка, че осветен подготвен меломан, е и посветен до гроб почитател на „Пинк Флойд“. Британската група му е ориентир и мярка за класа и качество, за естетически нонконформизъм и за критично осмисляне на заобикалящия го живот.
В епилога на своята „Окончателна версия“ цитира Ник Мейсън, който съжалява и се срамува, че „Пинк Флойд“ не са били в България.
Ник, и на мен ми е гадно за този пропуск, но нали ти беше тук, а Роджър Уотърс все пак гостува в София на 30 август 2013 г. и сам написа на Стената „Оставка“ по време на своя прочут едноименен мегаспектакъл? Това не беше ли закъснелият реванш на запазената марка в музиката? А и честно казано, не си представям как бих слушал Final cut през 1983 година на стадион „Васил Левски“ – открито, свободно и легално. Нали веднага щяха да ме арестуват ченгетата на Димитър Стоянов Куров!
Остават DVD-тата и CD-тата с класическите песни на „Пинк Флойд“…
А също и носталгията по отминалото време, в което имаше илюзии, копнежи и надежди и натрупан житейски и творчески опит, след който закономерно се ражда книга като „Pink Floyd“.

Владимир Шумелов, „Pink Floyd“ (елипси), ред. Владимир Сабоурин, изд. „Фабер“, В. Търново, 2013.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

223197_b

Отрезвяваща история за България създаде наш хроникьор

И народите имат душа, напомня ни Тони Зарев Неговата „Отрезвяваща история… и други истории” работи …