Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 3 март, България празнува националната си свобода. Празникът е отбелязан за първи път през 1880 г. Преди 136 години в Сан Стефано е подписан договор между Руската и Османската империи, с който се възстановява националната независимост на българите.
Философите винаги са се опитвали да дефинират понятието свобода. През 1794 г. германският философ Имануел Кант пише:
„Никой не може да ме принуди да бъда щастлив по неговия начин (както той си представя доброто за другите хора), а всеки един има право да търси щастие по пътя, който на него самия му се струва добър, стига само да не нарушава свободата на други, които се стремят към същата цел, която по силата на един възможен общ закон може да съществува съвместно със свободата на всеки един (т. е. с правото на другия)…“
За френския мислител Алексис дьо Токвил, „който не обича свободата заради самата нея, е обречен на робство”.
В края на ХІХ в. германският журналист и страстен защитник на либерализма Ойген Рихтер казва:
„Икономическата свобода няма сигурност без политическа свобода, а политическата свобода намира своята сигурност само в икономическата свобода.“
В контекста на социално-икономическата и политическата криза в България ви предлагаме няколко книги по темата „свобода”:
„Възмутете се!” от Стефан Хесел
“Много съм учуден от начина, по който тази малка книжка от 30 страници измина своя път във Франция, но и в Германия, Италия, Испания, Португалия, Южна Корея, Канада, Австралия, Бразилия, Аржентина… Това означава, че в нашето световно общество съществува взаимозависимост”, споделя Хесел.
„Свободата: Алхимията за съзнателното общество“ от Стефан А.Хьолер
„Какво е тогава свободата и защо хората отново и отново рискуват всичко в името на този неуловим дар на боговете?“ Стефан Хьолер се опитва да отговори на този въпрос в своята провокативна и съвсем навременна книга. Свободата в живота често е била използвана като оправдание за такива крайности като материализма на философи от типа на Ейън Ранд или така наречената „религия на старото време“ на християнските фундаменталисти. Но доктор Хьолер лансира идеята, че съществува и алтернативна философска основа за свободата, отразена в писанията на древните гностици и на психолога Карл Юнг.
„Бягство от свободата“ от Ерих Фром
Тази книга е част от едно по-широко изследване върху структурата на характера на съвременния човек и върху проблемите на взаимодействието между психологическите и социологическите фактори.
„Аргументът на свободата. Политическата философия на Ортега-и-Гасет“ от Лазар Копринаров
Книгата представя и средищни теми във философско-политическата проблематика на Ортега-и-Гасет. Едната може да бъде обобщена като европеизация на Испания, а другата – като денационализация на Европа. Първата е тема за модернизацията на Испания, а втората – за бъдещето на Европа. Разгледани са и възгледите на философа за генезиса на европейския етос, за причините на почти перманентната криза на Европа през XX в., както и за възможния изход от тази криза. Книгата защитава тезата, че Ортега-и-Гасет е либерал в политиката, както и че този либерализъм е конституиран във философията му.
„Медиите – между свободата, политиката и бизнеса“ от Иво Инджов
В книгата са представени интересни идеи с гражданска смелост и отговорност като навлиза в една от най-важните „сиви зони“ в българския обществен и икономически живот.
„Посегателство над свободата“ от Илия Троянов и Юли Цее
Ако не сте се отучили да четете и все още не вярвате безусловно на политиците, тази книга е точно за вас.
„Свободата на словото и нейните граници“ от Маргарита Чутуркова
“Страхувам се повече от вестниците, отколкото от хиляди щитове”. Тава са думи на Наполеон Бонапарт. Историческият преглед на медийното законодателство, направен в книгата за периода 1865–2009 г., показва, че все още се създават закони, бранещи властта от обществото, а не, както би било редно – обществото от властта.
