Лира Литературно-рекламна Агенция
„За всичко са виновни германците“ – под това заглавие в превод на немски излезе книгата на гръцкия философ Никос Диму, съобщи „Дойче веле”. В нея се разкрива защо германците не са обичани в Гърция.
Германо-гръцките отношения не могат да бъдат наречени изрядни. Взаимните нападки, разпространявани най-вече от медиите, все още оказват негативно влияние и върху гърците, и върху германците. Булевардната преса в Германия набеждава гърците за мързеливи, непродуктивни и корумпирани. „Тази характеристика е примитивна и обидна“, твърди писателят Никос Диму в новата си книга „За всичко са виновни германците“.
За порасналото его на днешните гърци вината трябва да се търси у…германците, твърди авторът. Защото още интелектуалци като Гьоте или Винкелман са разпознавали в това население достойни наследници на древните гърци. А историкът и археологът Йохан Винкелман е виждал в антична Гърция модела на идеалното държавно устройство.
Когато съвременните гърци се надигат срещу османското владичество и през 1830 година основават своя държава, 98 процента от гърците са неграмотни.
„При нас нямаше ренесанс, реформация, нито просвещение. Когато дойде освобождението страната се намираше още във феодализма. Изведнъж трябваше да бъдем достойни наследници на древните гърци, и същевременно да станем европейски граждани. И това ни дойде малко в повече. И до днес гърците не могат да надмогнат това. От една страна те възприемат отредената им роля на наследници на древните гърци, от друга обаче ги измъчват чувства за малоценност, понеже това се оказва твърде голям залък за тяхната уста „, пише Диму.
Заглавието на книгата „За всичко са виновни германците“, включително и за сегашните несгоди около кризата, трябва да се разбира като едно шеговито намигване с око, а не като омраза срещу германците.
„Една малка част от мен ме кара да се чувствам германец. Мюнхен ми е като втора родина“, казва 78-годишният философ и писател, който от 1954 до 1960 година следва в Мюнхен философия. Този период от живота му оформя и отношението му към Германия. И тъй като познава и двете страни добре, в новата си книга Диму се опитва да обясни, преди всичко на германците, поведението и мисленето на съвременните гърци. Някои от дванайсетте глави в книгата са оформени като класически Платонови диалози. Това са фиктивни разговори с чуждестранни приятели, в които Диму стига и до някои баналности. Например, че за Западна Европа важно е рационалното мислене, докато при гърците на преден план са емоциите.
