Лира Литературно-рекламна Агенция
Романът на Линда Лафърти, с който тя се срещне за първи път с българската публика, е „Нощите на османската принцеса” . Под скромната, но лъчезарна външност на писателката се крие истински изследовател на човешката природа. В романа й се разкрива целият спектър от добродетели и пороци. Поведението на героите й – от привидно най-злите, до така наречените добри – винаги е съвършено мотивирано. Светът, който описва, не е нашият съвременен свят, а една завладяваща история, поглед към автентичен исторически период, в който обаче ще открием характери и постъпки, с които се сблъскваме и днес.
Романът „Нощите на османската принцеса” има няколко специфични черти – силните женски персонажи; идеята, че човек може да постигне изкупление и да намери покой и проникване в най-тъмните и скрити кътчета на човешката душа.
„Да, казват, че пиша може би донякъде мрачно. Но такава е човешката природа. Надявам се, че успявам да покажа и светлината, разсейваща този мрак. Когато се настроя на историческа вълна, се опитвам да направя всичко възможно, за да създам онзи свят, в който живеят героите ми. Това не е нашият свят… Но се надявам да ви хареса.”
В „Нощите на османската принцеса” политически амбиции и добре пазени тайни в харема, съблазняване и копнежи в духа на „1001 нощ” ще ни отведат в Истанбул от началото на XIX век.
Константинопол, 1826 г.
Всеки месец при новолуние, когато слънцето все още не е изгряло, една лодка се отдалечава към най-дълбоките води на Босфора, между Европа и Азия. Чува се сподавен вик, бърз плясък и… отново тишина.
Принцесата – Есма Султан, любимата сестра на султана, заспива блажено в своя дворец на брега, изпратила поредния си любовник християнин на смърт.
Султанът – Махмуд Втори обмисля да наложи нов ред в Османската империя и да се справи с непокорните еничари. Затова отстранява най-добрия от тях – ага Ахмед Кадир, като го изпраща за страж на принцесата.
Палачът – Ахмед, или Иван Постивич, роденият като християнин войн, е обучен за езда и битки, но вместо това e заставен да бъде личният палач на Есма Султан. Две силни личности се изправят една срещу друга…
Есма Султан се разболява от странна болест и по съвет на лекаря си започва да споделя мислите, които я терзаят, с единствения човек, посветен в нейната тайна. Защото това е болест на душата, а не на тялото. Всяка нощ тя разказва на Ахмед своя живот и го отпраща преди първите лъчи на слънцето, но разкрила частица от себе си:
Коя е Есма, какъв е бил животът й. Какво е превърнало принцесата, която е приятелка и закрилница на жени от различни народности с различна вяра, в жестока убийца на млади мъже…
Възможно ли е едно сърце да бъде обезобразено дотолкова от жестоките актове на сила и власт, че да престане да обича?
Има ли сили любовта да излекува наранените души и да промени хода на историята?
„Нощите на османската принцеса” – плитка от измислици, изплетена около сърцевина историческа истина
Освен писането американската авторка Линда Лафърти има още една страст – пътешествията. Когато през лятото на 2001 г. пристига в Истанбул, тя е запленена от живата история на този град – от богатата смесица на култури и религии и от продължаващото и до днес усещане за невероятното влияние върху целия свят, което този град е оказвал през вековете. Константинопол често е бил наричан „Скъпоценният камък на Вселената“ – и наистина, разположението му на Босфора, където се срещат Европа и Азия, древните му църкви и джамии, масивните му стени, високите кули и пъстрите пазари са несравними с нищо друго на този свят, разказва Лафърти. «Величието на този град и легендите за Константинопол ме омаяха. Как тогава да не започна да пиша за подобно магическо място?!
Изплетох „Нощите на османската принцеса” като плитка от измислици, изплетена около сърцевина историческа истина. Действително е имало османски султан Махмуд ІІ, който бил невероятно красив и могъщ владетел и имал по-голяма полусестра на име Есма Султан. Тя е била глезена повече от всички останали, а баща й Абдул Хамид І й подарил дворец, когато била едва на десет годинки. (Гостите на Истанбул могат да отседнат в един от нейните дворци, превърнат днес в елегантен хотел.)
Животът й наистина бил скандален. Филип Мансел, автор на „Константинопол – град на световните желания, 1453–1924“, пише, че Есма обхождала всички християнски квартали и селца наоколо в търсене на любовници. Говорело се още, че след като тя лягала с тях, „изтощените“ млади мъже били изхвърляни в Босфора. (Удавянето било един от традиционните начини за разправа с враговете и други неудобни персони по времето на османците.)
Още нещо любопитно – макар и принцеса, Есма Султан е имала собствен харем, както и множество могъщи евнуси. Харемът в онези времена бил символ на социален статус и богатство. В случая на Есма Султан харемът й може би е бил най-вече място за приютяване на домашни прислужници, слуги и компаньонки. Наистина си е имала и дамски оркестър.
Не по-малко вярно, за съжаление, е и ликвидирането на еничарите чрез поголовна сеч. Голяма част от аспектите на това тъжно събитие са така, както съм ги описала. И орденът на бекташите действително е бил прогонен от Константинопол, защото се е числял към еничарския корпус.
Палачът на Босфора ли? След като всеки следващ любовник е бил давен, то все трябва да е имало някой – палач, който да изпълнява тази екзекуция. И се запитах какъв ли човек е бил той, от какви ли кошмари е страдал, за какво е съжалявал. И започнах да пиша.”
„Нощите на османската принцеса” тук
