Лена Крун: Цивилизацията ни не почива върху някаква рационална основа

31.01.2014 Интервюта

Лена Крун отдавна е в авангарда на финландската литература. По блестящ начин тя съчетава ясен интелект, хаплив стил, странен хумор и точен език. Родена е през 1947 г. Следва философия, психология и литература в Университета на Хелзинки и е писател на свободна практика. Автор е на двадесет и пет книги, романи, разкази, детски приказки, стихотворения, есета и радиопиеси. Носител е на няколко литературни награди, включително „Финландия“ за книгата си „Математически същества или Споделени сънища“, 1992 . Произведенията й са преведени на естонски, унгарски, шведски, руски, японски, френски, английски, норвежки. На български излезе книгата й „Тенарон“, която ще бъде представена на 6 февруари в столичната книжарница „Хеликон-Витоша“. Предлагаме ви част от интервюто й с Матю Чейни, взето през 1995 г.

–––––––––––

Казахте, че повечето ви романи са изградени с кратки, независими една от друга глави. Има ли конкретна причина да пишете по този начин?

– Да, има. За мен е скучно и невъзможно да пиша дълга, тежка проза. По този начин се опитвам да създам един вид музикална, калейдоскопична композиция.

Как решихте каква да бъде подредбата на писмата в „Тенарон“? Дали са подредени, както сте ги написали или сте си поиграли с тях, след като сте завършили книгата?

– Поиграх си с подреждането, но първото и последното писмо имат очевидните си места.

Книгата ви получава отзиви на места, които специализират в научна фантастика и фентъзи. Смятате ли се за писател в тези жанрове?

– Докато пишех писмата до (от) Тенарон, никога не ги разглеждах като научнофантастичен или фентъзи роман, нито пък бих се нарекла писател фантаст. В „Тенарон“ има много малко фентъзи, но много факти от живота.

Насекомите, които описвате, по-големи варианти на истински насекоми ли са или са повече измислени?

– Те имат много белези, обичайни за истинските насекоми. Бръмбарите гробари хранят малките си с трупове, цариците майки на термитите раждат почти непрестанно, някои гъсеници оформят различни видове шествия и т.н., макар че метаморфозата е определено най-важният факт.

Когато започнахте да пишете „Тенарон“, какво знаехте за града, героите и структурата на книгата? Бяхте ли планирали всичко предварително или открихте много неща по пътя?

– Първо написах къс разказ за насекомите. Публикуваха го в едно списание, но после загубих ръкописа и списанието… (Това се случи преди времето на компютрите). Много ми харесваше звученето на името Тенарон. Никога не съм била в Гърция, но прочетох, че Тенарон в Южна Гърция е скалист нос, също като Хелзинки, моя роден град. В гръцката митология в Тенарон има пещера, през която се влиза в Подземния свят. Не знаех нищо за града, когато започнах да пиша, и нямах никакви планове.

Интересно е посвещението на книгата? Може ли да го поясните?

– Посветих „Тенарон“ на Елиас, моя син (по онова време момченце, сега млад журналист) и на Ж. А. Фабър, който е прекрасен френски ентимолог и писател от ХlХ век (и на Царицата майка, измислен персонаж). Дължа много на Фабър и неговия страстен изследователски дух.

Какъв е произходът на илюстрациите в книгата? Специално за нея ли са създадени?

– Сестра ми Инари Крун, която е автор на илюстрациите, е художник. През годините тя създаде ксилографии и гравюри, които често са свързани с естествената история. Инари е илюстрирала някои от книгите ми за деца, а тези ксилографии направи специално за американското издание на „Тенарон“.

Казахте, че цялата ви житейска философия се съдържа в „Тенарон“. Философията, която за мен беше най-забележима, е цикличната природа на живота – непрекъснатите цикли на раждането, смъртта и прераждането. Това ли сте имали предвид или нещо друго?

– Вече писах, че в основата на нашето общество са залегнали логично невъзможни конструкции. Те се състоят от материални и нематериални, истински и неистински, рационални и нерационални неща. Наричам ги „трибари“ (терминът принадлежи на физика Роджър Пенроуз). Говоря за „лъжливи“ връзки, където реалностите на различни нива се свързват в някакъв вид хибридни явления.

Художествената литература и така наречената реалност живеят в особена симбиоза. Цивилизацията ни не почива върху някаква рационална основа. Да вземем за пример парите. Разглеждаме ги като нещо материално, но уви! – има ли нещо друго по-спекулативно, по илюзорно, по-склонно към метаморфози от парите? Какво са „истинските“ пари? Те не са банкноти или монети, не са дори дигитални пари. Парите са фантомно явление – те са свързани с плановете ни за бъдещето, с мечтите ни за сигурност. Те са истински или „истински“ (което си изберете). Тенарон е далечно място, което прилича на всяко друго място по света със своята пластичност, странност и страха, който буди. Но особеностите му са особеностите на собственото ни сърце.

Свързани заглавия

„Тенарон” на Лена Крун с премиера в „Хеликон-Витоша”

„Тенарон: поща от друг град“ от Лена Крун (анотация)

„Тенарон: поща от друг град“ тук