Начало / България / Слушайте как Радичков лично чете текста си в радиотеатъра на БНР днес

Слушайте как Радичков лично чете текста си в радиотеатъра на БНР днес

Програма „Христо Ботев” на БНР ще излъчи „Добродушните смокове” от Йордан Радичков в радиотеатъра от 16 ч днес. Ето какво разказва на bnr.bg редакторът Ина Вълчанова, която тази година беше номинирана за наградата „Хеликон” за антиутопията си „Записки на свинята”:

„Знам, че неведнъж сме повтаряли „Добродушните смокове” от Йордан Радичков. Лично аз бих искала да я повтарям, докато не остане нито един човек, който да не я е чул. Защото това е единствената пиеса, написана от Йордан Радичков специално за радиотеатъра. Защото в студиото беше празник. Защото Теодоси Спасов беше дошъл с кавала си и Иван Добчев му каза да се включва винаги, когато почувства желание. Защото придумахме Йордан Радичков да чете сам текста на разказвача. Защото донесох от стола една тава, която напълнихме с вода от чешмата и двете магьосници Светлана Янчева и Жорета Николова превърнаха тавата в изворче. Едно от най-убедителните изворчета, които съм чувала по радиото.

През 1994 г. (тепърва ще се оценява колко златен период за радиотеатъра са били 90-те години на ХХ век) направихме нещо много смело. Просто поканихме всички български писатели, които искахме да имаме между своите автори и ги помолихме да напишат по една радиопиеса. Не ни провървя с Константин Павлов. Два дни след като ми се обади, че вече е написал „чаршафите” (така ги наричаше) и от утре започва да реже и да сглобява получи първия си инсулт. Чаршафите останаха ненарязани и не знам къде са сега.

Маргарит Минков написа „Въведение в тяхната картина” и това се оказа последната му пиеса. Станислав Стратиев написа предпоследната си пиеса за нас.
Но тогава най-много се вълнувах за Йордан Радичков. Обаждах му се по телефона, а той все казваше, че не е готов. Всички срокове бяха минали отдавна, но ние естествено решихме за забравим за всякакви срокове. Чакахме.

„Аз написах една радиопиеса – каза ми Йордан Радичков – но като я показах на жена ми, тя не я хареса и я изхвърлих в кофата за боклук.”

„Къде се намира тази кофа за боклук?!” – попитах.

„Ами, пред нас. Но вече са я изпразнили. Това беше миналата седмица. Сега пиша друга.”

Когато Йордан Радичков дойде в редакцията и донесе текста, аз слязох до бюфета и купих по едно парче торта на всички колеги. Усещам сладостта на тази торта и досега. Опитайте я и вие.”

Книги на Йордан Радичков тук

Книги на Константин Павлов тук

Книги на Станислав Стратиев тук

Книги на Маргарит Минков тук

Книги на Ина Вълчанова тук

Прочетете още

Dec

Декември идва с аромат на Коледа и хубава книга

Четем и се усмихваме Празникът обикновено може да ни изправи на нокти – заради многото …