Начало / Интервюта / Марина Фиорато: Бих искала да проуча по-подробно въстанията в Търново

Марина Фиорато: Бих искала да проуча по-подробно въстанията в Търново

Марина Фиорато е родена в Манчестър и е наполовина венецианка, наполовина англичанка. Има степени по история от Оксфорд Юнивърсити и от университета във Венеция. Работила е като илюстратор, актриса и филмов критик. Правила е дизайна на турнетата на рок групи като U2 и Rolling Stones. Живее в Северен Лондон със съпруга, сина и дъщеря си. Досега на български език са издадени 5 нейни книги: „Стъкларят от Мурано”, „Тайната на Ботичели”, „Мадоната на бадемите”, „Дъщерята на Сиена” и „Венецианският договор”.
–––––––––––-

Вашите книги са много популярни в България. Ние сме малка страна, но бихте ли рискували да посегнете към сюжет с българска следа? Познавате ли някаква част от българската история?
– Да, с удоволствие бих написала нещо за България някой ден! Не твърдя, че съм експерт по българска история, но когато изучавах Четвъртия кръстоносен поход, се заинтересувах от отношенията на цар Калоян и папата. Бих искала да проуча по-подробно въстанията в Търново*, защото ми е интересно, че Хабсбургите са подкрепили  опитите на българите да отхвърлят властта на Османската империя.
* Първото (1598 г.) и Второто Търновско въстание (1686 г.).

 – Историята, която разказвате във „Венецианският договор”, е свързана с Османската империя и нейната инвазия към Европа, а българите са в нейните предели тогава. Можете ли да предположите, че гениалният архитект Андреа Паладио е имал български ученици? Те се изявяват в епохата на Българския ренесанс, но малко българи знаят това.
– Предполагам, че е възможно Паладио да е имал български ученици, защото знам, че България е прочута с архитектурата си. Той със сигурност е вдъхновил безброй млади архитекти и е повлиял върху строежа на множество светски и религиозни сгради по целия свят.

Трудна ли е историческата Ви подготовка, преди да започнете да пишете един роман? Ползвате ли научни източници?
– Принципно всяка година отделям близо шест месеца в проучване и шест месеца в писане. Така че се отнасям към предварителната подготовка на романите си много сериозно. Неизбежно е да допускам грешки, но определено се старая написаното да отговаря възможно най-пълно на духа на епохата, в която е ситуирано действието. За „Венецианският договор” използвах повече исторически извори от обикновено, защото в книгата има силно застъпен елемент медицина. Трябваше да проуча доста подробно османските медицински текстове от Константинопол, както и постиженията на западните медицински школи в Падуа и Болоня. Проучванията на чумата бяха особено интересни – открих някои невероятни лекове и средства, с които са се борили срещу болестта, като носенето на жабешка кожа около врата или спукването на чумните циреи с помощта на живи гълъби!

Каква би трябвала да бъде отговорността на писателя, който пише исторически романи? Преди няколко месеца на среща на европейските издатели с Дан Браун във Флоренция, стана ясно, че той не знае за съществуването на източноправославната църка. Този факт беше много разочароващ.
– Според мен, ако пишеш историческа книга, тогава имаш отговорността да бъдеш исторически достоверен и да проверяваш своите извори и източници. С историческите романи е малко по-различно – за мен сюжетът винаги е „царят”, най-важният елемент, и мисля, че е оправдано понякога да се моделират фактите, за да паснат на историята. Надявам се, че хората, които четат книгите ми, не ги възприемат за абсолютна истина, а се вдъхновяват да продължат да четат повече неща за периода от допълнителни исторически извори. Трябва да кажа, че съм изненадана от пропуска на мистър Браун, който не е знаел за съществуването на втората най-голяма християнска църква в света!

По принцип епохата на Ренесанса в Европа е вълнуваща. Коя е причината нейните главни действащи лица – художници, архитекти, писатели, музиканти и т.н., да оставят неразгадани кодове?
– Мисля, че хората, живели през Ренесанса, са били свикнали с кодовете – всеки път, когато са отивали в църквата, те са виждали алегорическите фрески по стените, наситени с религиозен смисъл. За тях е имало някои определени мотиви, които са разпознавали безпогрешно и винаги в живописта или архитектурата – нарът например е символизирал Възкресението, лилията – Дева Мария, черните и бели кучета са представлявали доминиканските монаси. В съвременната епоха ние принципно сме забравили тази символика, затова е вълнуващо да погледнем назад и да научим езика на Ренесанса още веднъж.

Какво е отношението Ви към авторите на нехудожествена литература, които ревизират в книгите си утвърдени исторически тези – Майкъл Бейджънт, Ричард Лий, Хенри Линкълн, Реза Аслан?
– Харесвам книги, които предизвикват утвърдени от години схващания – хората, които са твърдо убедени в своето мнение, в своята вяра, не би трябвало да се чувстват заплашени от тези, които смятат, че Исус Христос е оцелял след разпъването си на кръста или че е имал дете, или дори, че е бил човек с труден характер. Възприемам творбите на тези автори като добри истории, но не е нужно да възприемам теориите им за истина.

Склонна ли сте да потърсите интригуващи сюжети извън Ренесанса?
– Винаги. Не съм свързана с окови към някакъв времеви период. Добрата история е добра история и определено се виждам как пиша нещо за съвсем различна епохи някоя ден. Втората световна война предоставя много богати възможности за изследвания и интересни сюжети, нашата съвременна епоха – също.

Във Великобритания има голям интерес към историческите четива, съдейки по наградите, които получава Хилари Мантел. Как си го обяснявате?
– Мисля, че британците сме малко обсебени от миналото си – имаме богата история и понякога ни харесва една идея повече да се взираме назад. Ние също сме малка страна и мисля, че сме изкушени да се връщаме назад във времето, когато сме били по-значими на световната сцена – във времената на повечето ни крале с име Хенри и Елизабет, когато сме били суперсила във всеки смисъл на думата!  Според мен голяма отговорност за това има Шекспир – ние се гордеем с националния си поет, напълно оправдано, и имаме силна традиция в разказването на исторически сюжети. Самият Шекспир се е вдъхновявал много от миналото на Британия. През последните години популярността на кралското семейство нарасна много и това също може да обясни донякъде интереса към книгите на Мантел!

В едно интервю казвате, че пазарът на книги все повече намалява. Дигиталната революция ли е причината?
– В някои отношения дигиталната революция е добра за авторите – има още една платформа за нашите творби и електронните продажби отчитат растеж. Мисля, че световната рецесия е виновна за принципния спад на книжния пазар – за нещастие книгите се възприемат като лукс, без който хората могат да живеят. Според мен книгите са нещо чудесно и ценно – срещу ниска цена можеш да си доставиш часове наслада, да отидеш на ваканция на друго място, в друго време, без да напускаш дома си.

Във Вашата страна има бум на е-книгите. Смятате ли, че в обозримо бъдеще те ще изместят хартиените?
– Да. Мисля, че това вече се случва. Не може да бъде оспорено удобството не електронния четец – качваш се на метрото, за да отидеш на работа, и е много по-лесно да си вземеш четеца, отколкото някоя дебела книга, когато и ако отиваш на почивка на море, при която обикновено вземаш няколко книги – четецът е по-логичният избор. Мисля, че в нашия свят винаги ще има място за хартиените книги – издателите са много умни и адаптивни и правят специални издания, с прекрасни корици и илюстрации, които хората желаят да притежават и физически.

Какво четат Вашите деца? А Вие?
–    Децата ми в момента са в чудесната възраст, в която четат всичко, което и аз съм чела като малка. Десетгодишният ми син Конрад чете „Властелинът на пръстените” на Толкин, а осемгодишната ми дъщеря е на „Балетните обувки” от Ноел Стреатфилд. Четенето е последното нещо, което правят вечер, преди да си легнат да спят, и за мен е истинско удоволствие да си припомням тези любими истории и герои. Аз самата харесвам класическите романи, така че чета „Тримата мускетари” от Дюма, който е автор и на най-любимия ми роман – „Граф Монте Кристо”.

Благодаря Ви за интересните въпроси. За мен е чест да съм гост на Вашето издание.
Желая ви Весела Коледа!
Марина Фиорато

Интервюто взе Румен Василев

Книги от Марина Фиорато тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …