Лира Литературно-рекламна Агенция
Ново издание на „Записки по българските въстания” е вече на книжния пазар. Фундаменталният труд на Захари Стоянов, посветен на Любен Каравелов, излиза преди 130 години. Предговорът на новото издание е дело на писателя Георги Данаилов.
„Да се пише предговор към „Записките по българските въстания“ на Захари Стоянов е все едно да се пише предговор към Библията. Единственото, което мога да сторя, за да удовлетворя добронамерената воля на поръчителите на това ново издание, е да се помъча да изразя преклонението си пред тази велика книга, да призная, че нейните редове са карали сълзи да бликат от очите ми, болка да пробожда сърцето ми, смях да напушва гърдите ми”, пише Данаилов.
Луксозното издание излиза с логото на книжарници „Хеликон”. Книгата е задължителна за всяка домашна българска библиотека.
Автентичното заглавие на труда е „Записки по българските въстания. 1870–1876. Разказ на очевидец“. „Записки”-те са публикувани за първи път в три части – през 1884, 1887 и 1892 г. Те слагат началото на съвременната българска историография. Идеята на Стоянов е да съхрани спомена за най-важната епоха от историята на България след падането й под османско владичество. Авторът оставя ярки портрети на редица видни революционери като Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, баба Тонка, Матей Преображенски, Кочо Чистеменски, Никола Обретенов. Представени са и не толкова популярни, но заслужили мястото си в българската история работници на свободата като Иван Арабаджията (сподвижник на Левски), Ботевите четници Сава Пенев и Димитър Тодоров (Димитрото), Михаил Жеков, Васил Соколски (послужил за прототип на доктор Соколов от „Под игото“) и др.
Успоредно с излизането на новото издание на „Записки”-те агенция „Архиви” в Русе предложи масонската грамота на Захари Стоянов да стане част от програмата „Паметта на света” на ЮНЕСКО.
„Записки по българските въстания” тук
