Начало / Интервюта / Даниел Койл: Ирония е, че сме създали училища, които приличат на фабрики

Даниел Койл: Ирония е, че сме създали училища, които приличат на фабрики

Даниел Койл е автор на книги, свързани с таланта и методите за подобряване на потенциала. Скоро на български беше издаден бестселърът му „Златна книга на таланта“.  В САЩ е известен и с книгите ки „The Secret Race“, “ Lance Armstrong’s War“ и др. Той живее в Охайо и Аляска. Предлагаве ви интервюто, което Койл даде за blogs.edweek.org.
––––––––––––-

Вие говорите много за важността от упражняването и практикуването на дадена дейност. Защитавате и идеята на Малкълм Гладуел за необходимостта от 10 000 часа за усвояване на определено умение. Кажете повече по тази тема.
–    Целенасоченото упражняване означава няколко неща. Първо, разделяне на части. Разделяне на предмета на неговите съставни елементи и разглеждането им поотделно, след което повторното им прегрупиране. Второ, стъпването отвъд границата на собствените възможности. И трето, интензивно повтаряне. Когато се комбинират тези неща, вие буквално променяте мозъка си, който вече ще работи по нов начин и ще изгради нови връзки. Важно е да се разбере, че грешките не са причина за присъди, а инструменти, които да използваме, за да се подобрим. Те ни навигират към правилния път. Що се отнася до правилото за 10 000 часа – то често се разбира грешно като някаква магическа граница. Хората си мислят, че всеки може да стане експерт като просто се упражнява 10 000 часа. За мен не опира само до количеството часове, но и до качеството. Трябва да бъдат създадени предпоставки за качествено трениране, за да се придобие умение.

Скоро излязоха резултатите от проучване, което показа, че учащите постигат по-добри резултати, ако задачите, поставени от техните преподаватели, засягат нещо, което те възнамеряват да използват в дългосрочен план, а не само за даден изпит. Какво мислите за това?
–    Това проучване показа отново една банална истина, известна много отдавна. Образованието не служи за напълване на един съд, а за запалване на огън. Когато сме емоционално привързани към нещо, отключваме подсъзнателна енергия. Това помага на нашето представяне. Учителите би трябвало да внимават и да следят за моментите, в които учениците се запалват по нещо.

Вие пишете за мотивационния ефект на менторството. За това как хората се вдъхновяват от успешна личност, която споделя нещо общо с тях. Пишете, че менторството от страна на по-големи към по-малки учащи може да бъде ефективно. Какво се случва с нас в този случай всъщност?
–    Ние сме социални животни. Когато имаме възможността да се присъединим към друга група хора – студенти, спортисти, музиканти – нашите мозъци светват като коледни елхи. Много е важно всеки ден да гледаме и да имитираме хората, в които искаме да се превърнем. Но не трябва да разчитаме на съдбата да ни даде такива моменти, а да ги търсим сами. Ирония е, че сме създали училища, които приличат на фабрики – учениците са разделени на възрасти, а всъщност би трябвало да е обратното. Посетих престижно училище в Сан Хосе и попитах директора кои са най-продуктивните дни за учениците. Оказва се, че това са дните, в които децата в ІV и V клас са водени в колежите и те прекарват време с хората, в които искат да се превърнат. Тогава децата се запалват, правят връзката и виждат какво трябва да направят, за да стигнат до където искат.

Говорихме за правилото на 10 000 часа. Нека сега поговорим за вашата теория, според която, ако 30 дни не се практикува нещо, това води до значителен спад в нивото ни в тази сфера.
–   Като баща на 4 деца в училище, аз съм запознат с летните ваканции. От гледна точка на неврологията, има логика. Защото мозъкът е като мускул – ако не го стимулираш, той деградира.Точно затова спортистите ходят на лагери преди важни състезания, а музикантите свирят всеки ден. Знаете за известния цитат на Паганини: „Ако не се упражнявам само един ден, го забелязвам само аз. Ако не се упражнявам два дни, го забелязва съпругата ми. Ако не се упражнявам три дни, вече го забелязва цялата публика“. Същата е ситуацията и при учениците. Затова трябва да създадем среда, в която мозъкът се стимулира и развива. Академичните разписания трябва да се преосмислят.

Вие не одобрявате оценяването на учителите спрямо резултатите на техните класове. Защо е така?
–    Защото често учителите, които имат средни резултати, всъщност са най-добрите учители. Ключовото умение не може да се измери, да се забележи по този начин. А то е да запалиш учениците по нещо. Но запалването за всеки се случва на различен етап. Ако в една година учителят е вдъхновил и възпитал любов към нещо дори у един ученик, той е постигнал голям успех. Добрите учители са тези, които учат на любов и вдъхновение.

„Златна книга на таланта“ тук

Прочетете още

horata-koito-promenyat-balgariya-vdahnovenie-v-30-istorii-30

Даниел Пенев посочи хората, които променят България

30 примера за успешни българи побира книгата му Избира тези 30 личности от висотата на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.