Лира Литературно-рекламна Агенция
На днешния ден, 10 ноември, преди 254 години е роден Фридрих Шилер – поет, драматург, историк и теоретик на изкуството. Син е на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на Карл Ойген, херцог на Вюртемберг, влиза в Карлсшуле Щутгарт (елитна военна академия, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи медицина.
Поезията на Шилер е един непрестанен стремеж към покоряване на красивото, доброто и истинското в името на братството, озарено със светлината на изкуството. Той внушавал на своите читатели идеята за човешката свобода, за готовността на човека да умре за една красива идея. Това го прави и естествен лидер срещу съпротивата на властващия абсолютизъм. Пиесите му бунтували обществеността не само в германските княжества . Той носил в себе си отговорността за целия европейски свят, затова написал пиесите ”Дон Карлос” за Испания, “Вилхелм Тел” за Швейцария, “Мария Стюарт” за Англия, “Орлеанската дева” за Франция и само смъртта му попречила да довърши “Деметриус” за Русия.
В средата на ХІХ в. името на Шилер се превърнало в знаме на революционно-демократичните движения в цяла Европа. Но още приживе той имал славата на непримирим борец за свобода, братство и равенството между хората и държавите. Още в първия му драматургичен дебют в Манхайм пиесата му “Разбойници” “взривила” публика. Жестоката критика на корупционните практики и републиканските идеи, които Шилер лансирал, довели до неговия арест и забрана да пише.
Автор е и на научни произведения, свързани с медицината и по-специално с душевните болести. Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен „За философията на физиологията“, както и в „По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа“.В резултат на медицинската практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на (творческия) труд и той за първи път формулира понятието трудотерапия .
Прочутата му „Ода на радостта“ (1785) става върховен символ във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен – днес официален химн на Европейския съюз. Умира на 9 май 1805 г. във Ваймар само на 45 г.
Само постоянство води към целта.
Любовта и гладът управляват света.
Мизантропията е бавно самоубийство.
Човек израства само тогава, когато има цели.
Истината не страда от факта, че някой не я признава.
Когато шегаджията се смее на собствените си остроумия, те губят своята стойност.
Гласът на мнозинството не е доказателство за справедливост.
За добрите актьори няма лоши роли.
Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме.
По-добре страшен край, отколкото безкраен страх.
Подражанието е унизително за умните.
Прегърнете се, милиони.
Светът е тесен, а човешкият мозък — необятен.
Човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата, и е изцяло човек само там, където играе.
