Клубът на книжарите в „Хеликон” представя: 6 провокативни любовни двойки сред писателите

11.10.2013 Автори

Стана банално да бъдеш скандален. Живеем във време, в което амбициите надскачат идеалите, рекламата формира мисленето, тялото се изразява в своя максимум, дефиницията за морал се преобръща. Представяме ви емоционалните връзки на онези писатели, в чиито следи стъпва литературата днес. Те са хора, способни да объркат всекидневието, личности, готови да умрат със страстта си, автори, заразили поколения с импулса си за творчество. Искаме да ви напомним, когато разгръщате техните книги, че всяка страница е част от един живот, свободен за порицание, но и достоен за възхита.

Жорж Санд и Алфред дьо Мюсе
Когато се срещат, в средата на ХІХ в., Наполеон вече е минал през Европа. Тогава Амандин Орор Люсил Дюпен написва романа си „Индиана” под псевдонима Жорж Санд, с който остава в световната класика. Алфред дьо Мюсе изплаква двете бурни години, прекарани с нея в единствения свой роман „Изповед на едно дете на века”. Той е 23-годишен поет, тя – шест години по-възрастна майка на две деца. Пуши пури, облича панталон, навлича си гнева на цял Париж, с думите: „Аз съм Спартак сред робините”.
След сто години Андре Мороа ще напише в паметната й биография: ”…Жорж Санд е вдъхновявала Шопен и Мюсе, Дюлакроа има ателие в дома й, Балзак идва да поиска от нея сюжет за една от своите най-хубави книги, Флобер я нарича „скъпи маестро”, Достоевски вижда в нейно лице писател „неповторим по силата на ума и дарбата си, ето защо пожелах да изуча тази жена”.

Хенри Милър и Анаис Нин
„Това не е литературно произведение, а клевета, злословие, сквернодумство. Не е книга в нормалния смисъл на думата. Това е едно непресекващо оскърбление, храчка в лицето на Изкуството, ритник в задника на Бог, Човек, Съдба, Време, Любов, Красота… каквото си изберете!” – казва Хенри Милър за „Тропика на рака”. Същите думи могат да опишат любовта му с Анаис Нин, емблематична за трийсетте години на ХХ в., част от историята на Голямата депресия в САЩ.
Анаис Нин е американка от френски произход, известна с избуялата си рано страст към писането. Нейните дневници – 30 хиляди страници, трупани от 12- годишна възраст до края на живота й, не са равностойни на творчеството на Милър, но демонстрират характер: „Аз, с цялото си съзнание, избрах мъж, който стимулира силата ми, който има огромни изисквания към мен, който не се съмнява в моята смелост и издръжливост, който не вярва, че съм наивна и невинна”… Доказва го завихряйки истински Бермудски триъгълник със съпругата на Хенри Милър – Джун, подобно на цялото опиянено от експерименти със себе си поколение на контракултурата.

Жан–Пол Сартр и Симон дьо Бовоар
Връзка, която се ражда от своето време и представлява безкрайно продължение на една битка с други средства. „Философският пакт” за обвързаност до живот между Бовоар и Сартр, непонятен за мнозина, захранва мита за елитарна Франция след Втората световна война. Въпреки че Симон поддържа отношения и с американеца Нелсън Алгрен, носител на „Пулицър” за литература (1949), любовта й към Сартр се превръща в безмилостна кауза. Като своеобразно отмъщение за неговите изневери, тя пише романа ”Мандарините” – картина от „нашата американска любов”, в който разиграва образите на Камю, Сартр и Алгрен, а последният, обиден в интервю пред списание ”Тайм”, казва: „Една добра романистка трябва да е в състояние да пише, без да й се налага да разравя собствената си градина”. Накрая сърцето на низвергнатия любовник не издържа и той умира от инфаркт.

Зелда и Скот Фицджералд
Икони на джазовата епоха след Първата световна война, животът им е сякаш низ от вариации по тази музика. Пътят към сърцето минава през парите и това е горчива чаша, изпита до дъно от „Великият Гетсби” – Скот Фицджералд, способен да докаже чрез книгите си, чрез своя приятел Хемингуей, чрез опитите си в бизнеса с петрол, чрез пиянството си, докъде стига един мъж, преследвайки блян. До жена като Зелда. Която може да се къпе във фонтаните, да танцува върху капака на такси, да се бие, да се държи постоянно като героиня от роман. И ако някой тук търси пресечената точка между здрав разум и лудост, реалност и измислица, нека забрави. И да послуша джаз.

Нанси Хюстън и Цветан Тодоров
Провокацията е в начина, по който се социализират в наши дни – тя, канадката, и той, българин във Франция – страна, способна да отхвърли чрез езика всеки дръзнал да остане чужденец. И в пренебрегнатите, но не напълно забравени корени, които са опора на житейският им път. Нанси описва съпруга си като „грижовен домошар с майчинско отношение към децата” за компенсация на нейната интелектуална изолираност. У нас нашумя със самотната си визита си преди няколко години по повод българското представяне на романа й „Дневник на сътворението”. На разочарованите медии, очаквали именития ни сънародник, госпожата обеща да го „доведе в родината му”. Един от най-влиятелните семиотици в Европа днес, Цветан Тодоров продължава тихо да дълбае в проблема за другата култура и за човека, принуден да разчита сам знаците й.

Пол Остър и Сири Хуствет
Те са въплъщение на успялото американско семейство. На снимките ще ги видите блестящи като кинозвезди, редом до тях обикновено е дъщеря им Софи. Въпросът тук е не кой е по-талантливият от двамата, а как да играе поддържащата роля. Сири Хуствет е расла в норвежка среда, води без проблем повествованието от името на мъж в романа си „Мъките на един американец”, а цялото й творчество люлее една минорна гама, предадена с изящество. Пол Остър поддържа имиджа на модерна градска легенда. Занимават го теми, вълнуващи всеки човек над средното ниво – какво губим, когато печелим. Нашумява още с първата си книга „Нюйоркска трилогия”. Погледите и на двамата са обърнати навътре, което прави от тяхната връзка едно интелигентно риалити – литературата като всекидневие, достъпно за ценители.