Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 7 септември, се навършват 35 години от фаталното нападение срещу българския писател Георги Марков. На моста „Ватерло” над Темза през 1978 г. авторът на „Задочни репортажи” е ранен смъртоносно и отровен.. Четири дни по-късно умира в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. Убийството на писателя става известно като „българския чадър“. Изразът се налага, тъй като след като прострелва писателя с миниатюрна сачма, в която има рицин, убиецът му, пратен от българската Държавна сигурност, изпуска чадъра си на земята. Когато Марков е разпитан в болницата, той разказва, че е видял човек с чадър. Така дълги години се смята, че убийството е извършено с върха на чадъра.
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в София. През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия, а след това следва индустриална химия. Работи като инженер-технолог и преподавател в техникум. На 19 години заболява от туберкулоза, което налага дългото му лечение в санаториуми. Там прави и първите си литературни опити. През 1957 г. издава „Цезиева нощ“. Скоро на бял свят се появява романът „Победителите на Аякс“ (1959) и два сборника разкази и новели (1961).
През 1962 г. издава романа „Мъже“, с който спечелва годишната награда на Съюза на българските писатели (СБП) и впоследствие е приет за член на СБП. Започва работа към издателство „Народна младеж“.
Сборниците разкази и новели „Портрет на моя двойник“ (1966) и „Жените на Варшава“ (1968) го утвърждават като един от младите талантливи писатели. Пише и редица пиеси, но повечето от тях са свалени от сцена от цензурата: „Да се провреш под дъгата“, „Асансьорът“, „Атентат в затворената улица“, „Комунисти“, „Аз бях той“. Романът „Покривът“ (1959) е спрян от отпечатване, тъй като описва и като факт, и като алегория срутването на покрива на цех в металургичния завод „Ленин“, а пиесата „Комунисти“ (1969) не е играна поради документалния характер на комунистическото партизанство преди 1944 г. в нея.
Марков е един от авторите и на сценария на първите серии от популярния филм„На всеки километър“, като създава образа на умния полицай Велински.
През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър представлението е спряно, а пиесата забранена. Марков напуска страната и заминава за Италия при брат си, който живее там. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да остане завинаги, особено след като през септември 1971 г. не получава подновяване на задграничния си паспорт. Установява се в Лондон, където учи английски. Започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.
През 1972 г. Марков е изключен от СБП. На 27 декември 1972 г. е осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.
През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му „Да се провреш под дъгата“, а в Единбург пиесата „Архангел Михаил“, написана на английски, печели първа награда. Романът „Достопочтеното шимпанзе“ ( The right honourable chimpanzee), написан в съавторство с Дейвид Филипс, излиза посмъртно.
От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите „Задочни репортажи“ – очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина авторът да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. Именно заради критиката на социализма той е ликвидиран от агент на Държавна сигурност с помощта на КГБ.
“Най-после истината за Георги Марков получи своя обстойно документиран отговор, най-после езикът на фактите замени езика на емоциите”. Защото, когато при предавания за Г. Марков по телевизията ме питаха “Нови данни ли ще ни съобщите за Георги Марков?” – аз не знаех какво да отговоря. Отивах в студиото, за да кажа, че убиха най-надеждния, може би и най-талантливия млад български писател, който напусна България, не за да става невъзвращенец, а поради чувство за непоносимост; напусна я с болка, с тъжно предусещане за невъзвратимост, мълчаливо прощавайки се с нея”, написа проф. Розалия Ликова след излизането през 2005 г. на книгата на разследващия журналист Христо Христов „Убийте „Скитник”.
През 2008 г. беше публикувана книгата „Двойният живот на агент „Пикадили“, отново на Христов, която разнищва документално как ДС, чрез марионетката си Франческо Гулино, убива талантливия писател. Убиецът до ден-днешен е на свобода.
Георги Марков е награден е посмъртно (2000 г.) с орден „Стара планина“ — първа степен, „за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим“.
Книги от Георги Марков тук
Книги за Георги Марков:
„Екзекуторът“ от Стефан Кисьов тук
„Двойният живот на агент „Пикадили“ от Христо Христов тук
„Убийте „Скитник“: Българската и британската държавна политика по случая Георги Марков“ от Христо Христов тук
