Лира Литературно-рекламна Агенция
„Историята на Уерис е изпълнена със забележителна смелост. От сомалийската пустиня до света на висшата мода тя се бори срещу потисничеството и излиза като истински победител. Тя е най-красивото вдъхновение за всеки.“
Елтън Джон
„Пустинно цвете” е истинската история за живота на сомалийката Уерис Диъри. Книгата е покъртителен разказ за невероятната сила на една жена, която на 5-годишна възраст е лишена по особено жесток начин от своята женственост заради чудовищен местен ритуал и която накрая, след множество обрати на съдбата, завладява световния моден подиум и се превръща в символ на женственост.
Родена в африканската пустош и отраснала сред номади, на 12-годишна възраст Уерис избягва от семейството си, прекосява съвсем сама сомалийската пустиня до столицата на страната Могадишу, като се излага на риск да бъде похитена от хора и изядена от диви животни. Пътят й я отвежда в Лондон, където след години къртовски труд като прислужница Уерис става световноизвестен модел и се посвещава на каузата да помогне и на други жени да се изправят срещу варварските традиции и да променят живота си.
„Пустинно цвете” е завладяваща книга не само заради личната история на Уерис, но и защото ни пренася в една напълно различна реалност, реалност, която и до днес е загадка за мнозинството от хората в западния свят. В сомалийската пустиня човекът и животното са неразривно съвързани, падането на дъжд е най-голямата радост, а хората нямат минало и бъдеще – те живеят в рамките на днешния ден. Увлекателно и без излишни подробности, Уерис разказва за своето детство, за бита, традициите и порядките на своя народ, за мястото на жената в семейството.
Несъмнено най-разтърсващата част от нейната история е моментът, в който тя описва ритуала на женското обрязване. Без да е преминало през този ритуал, сомалийското момиче не може да се превърне в жена. Ако някое момиче не бъде обрязано, то бива заклеймено като нечисто. Тази практика, която за повечето жени по света е нещо далечно и неясно, всяка година взема живота на хиляди деца, причинява огромни мъки на жената в по-нататъшния й живот и завинаги я лишава от способността на изпитва сексуално удоволствие.
Като всички Уерис също преминава през мъките на собственото си осакатяване, които приема като част от семейната си съдба. Тя обаче не успява да приеме мисълта, че на 12-годишна възраст ще бъде омъжена за 60-годишен полусакат мъж, и затова една нощ изоставя познатия си живот и бяга от своите близки. Това, което й дава сила и я води напред във всичките й изпитания, е вътрешният й глас. Той постоянно й нашепва, че Бог е отредил нещо повече за нея – повече от това да слугува на по-богатите си близки, повече от това да бъде просто бедно африканско момиче, пристигнало в Лондон само с една обувка, без изгледи за бъдеще. Историята потвъждава, че вътрешният й глас не я е подвел.
Днес Уерис Диъри е специален посланик на ООН в борбата срещу една варварска традиция, следвана и до днес в страната й – гениталното осакатяване на жените. През 2002 г. тя основава фондация „Desert Flower”, чиято цел е да информира обществеността по темата и да работи за това женското обрязване в Сомалия и по света да бъде забранено със закон. Уерис е удостоена с множество награди заради хуманитарната си дейност. И досега тя воюва за правото на жената да бъде такава, каквато се родила, като използва най-мощното си оръжие – разказа за това, което сама е преживяла.
„Пустинно цвете” тук
