Лира Литературно-рекламна Агенция
Борислав ГЪРДЕВ
Бях слушал през 2006 г. аудиоромана на фронтмена на група „Ренегат” Константин Кацаров – „Мутра”, който ми направи силно впечатление като образност, сила ва внушението и дълбочина на познаването на подземния свят, включително и посредством яркото гласово присъствие на Христо Шопов, та затова не се колебах да си купя новия му роман, озаглавен „Пепел”.
След прочитането му мога уверено да заявя, че не съжалявам за избора си.
„Пепел” е писан от Кацаров в Ангола и има връзка с „Мутра”, доколкоото главният герой Стилян – търговец и профи от подземния свят има плантоническа връзка със съпругата на „Бясното куче” Антон Михайлов Емилия Михайлова, която се грижи за него като ангел – пазител, връща го от Африка и лекува душевните му рани, но по същество това е самостоятелен роман – хроника за бурните седем години – 1999 – 2006, които очевидно авторът добре познава откъм скритата им същност и които пресъздава лапидарно, но ударно под формата на дневник.
Противно на очакванията действието не се развива в София – летището присъства само при завръщането на главния герой от Брюксел, а в Пловдив и прилежащите му селища, ареал , който писателят прекрасно познава.
„Пепел” е книга за оцеляването, за избора на приоритети в живота, за бягството и завръщането в родината, за трудните протуберанси, през които минава битието на един килър и мутра, докато добие приемлив за нас облик, като посредством страданието и рицарските жестове първо излиза на светло „с нов образ и бизнес”, ставайки дори филмова звезда, а след това и прескача трапа след животоспасяващата операция на мозъка, която преживява.
„Пепел” е роман, носещ външно белезите на кримката и трилъра, а всъщност е насочен към глъбината на човешката душа, към тайните на характера и манталитета на един стойностен и неординерен човек със сложна съдба и път в живота, за който не може категорично да кажем ангел ли е или злодей…
Стилян е смел и решителен тип, обкръжен от красиви жени, със свой кодекс на поведение и ценностна система , адекватна на вълчите нрави в България.
Той е еднакво ефективен и когато убива в името на поруганата чест на сестра си и в акция по смачкване на порочната дейност на депутата Димов.
И като любящ син, даващ всичко от себе си за спасяване на майка си, и като привлекателен мачо, по когото си пада мулатката Татяна, благородната Емилия Михайлова и признателната Инна…
Книгата е написана стегнато, с вкус и усет към детайла.
В нея има сдържано – мотивиран драматизъм, екшън и психологически изчистен поглед към битието на героя, напомнящ класическия филм „Самурай”(1967) на Жан – Пиер Мелвил, както и горчиви обобщения за безкрайния ни преход, превръщащ ненатрапчиво „Пепел” в стойностна и силна книга, която се чете с увлечение и представлява приносно достижение за българската проза.
Постижение, което може да стъписа, да ядоса, да предизвика несъгласие, но което е и дразнител, каращ ни да прелистваме 143 – те му страници в галоп, докато не стигнем финала .
И въпреки че на корицата Кацаров скромно твърди, че не е писател, а само автор на истории, които обича да разказва, без да се съгласявам с него , ще го допълня така : „Напротив! С „Пепел” доказваш, че си талантлив и четивен писател, чийто истории не само се поглъщат с интерес, но и се помнят!”
Какъв по – голям комплимент за прозаик и музикант, който не спира да ни изненадва вече 15 години!
„Пепел“ тук
