Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 2 юли, се навършват 136 години от рождението на Херман Хесе – носител на Нобелова награда за литература за 1946 г.
Хесе е роден в Калв, Швабия, в семейство на мисионери – протестанти. Има 5 пет братя и сестри. След като завършва Латинското училище в Гьотинген, през 1891 г. постъпва в Евангелистката теологична семинария в Маулброн.
След като през май 1892 г. прави опит за самоубийство, бъдещият писател преминава през няколко лечебни заведения и образователни институции и влиза в тежък конфликт с родителите си. През 1893 г. успява да положи изпит, с който завършва образованието си. Чиракува в книжарница в Еслинген на Некар, но след три дни напуска. 14 месеца работи във фабрика за часовници в Калв. През октомври 1895 г. отново се мести и става книжар този в Тюбинген.
През 1896 г. в едно виенско издание се появява първото му публикувано стихотворение. Две години по-късно вече има приличен доход, който му осигурява финансова независимост. През този период се концентрира върху произведенията на немския романтизъм – Клеменс Брентано, Йозеф фон Айхендорф, Фридрих Хьолдерлин и Новалис. В края на 1898 г. публикува малка стихосбирка, а в началото на 1899 г. – сборник с разкази. И двете книги нямат особен успех.
В началото на ХХ в. пътува до Италия – стара негова мечта. След завръщането си започва работа в антиквариат в Базел, а публикациите му на стихотворения и разкази вече започват да му носят доходи. Той предизвиква интереса на издателя Самуел Фишер, който публикува успешния роман „Петер Каменцинд“ през 1904 г. След него Хесе напуска работата си и до края на живота си се издържа като писател.
Жени се за Мария Бернули, имат три деца, но бракът им е несполучлив. В годините преди Първата световна война публикува два романа, които нямат успех. Записва се доброволец в германската армия, но е негоден за фронта и пратен да работи в лагер за военнопленници. На 3 ноември 1914 г. публикува есето си „O Freunde, nicht diese Töne“, в което призовава германските интелектуалци да не се поддават на национализма. То предизвиква нападки, широко тиражирани в пресата, и отдръпването на някои негови стари приятели. Сред тези, които го подкрепят е приятелят му Теодор Хойс, както и френският писател Ромен Ролан, с когото се срещат през август 1915 г.
Хесе напуска военната служба предсрочно. Заради проблеми в семейството – баща му умира, жена му е диагностицирана с шизофрения, синът му е тежко болен и той е подложен на психотерапия. От военните години е романът му „Демиан”.
През 1922 г. се излиза романът му „Сидхарта“ През 1924 г. се жени за певицата Рут Венгер, дъщеря на писателката Лиза Венгер. През същата година получава швейцарско гражданство. Излезлият през 1927 г. роман „Степния вълк“ го утвърждава на световната литературна сцена. След това се жени за еврейката Нинон Долбин.
През 1931 г. Хесе започва да обмисля последното си голямо произведение – „Играта на стъклени перли“ . Като подготовка за него през 1932 г.издава новелата „Пътуване към изтока“
Наблюдава със загриженост вземането на властта в Германия от националсоциалистите. През 1933 г. помага на Бертолт Брехт и Томас Ман да напуснат страната, обявява се публично в защита на известни евреи, преследвани от нацистите. Въпреки това е обвиняван в подкрепа за режима, тъй като не обявява ясна политическа позиция. В същото време от края на 30-те години издаването на произведенията му в Германия е забранено.
Изолирайки се от политическите конфликти и Втората световна война, Хесе работи върху романа си „Игра на стъклени перли“, който е издаден през 1943 г. в Швейцария.
След войната писателската му продуктивност намалява. Умира на 9 август 1962 г. в Монтаньола, където е прекарал голяма част от живота си.
„Херман Хесе” от Михаел Лимберг тук
Книги от Херман Хесе тук
