„Планините на безумието“ от Х.Ф.Лъвкрафт (ревю)

Мартин КОЛЕВ

Ако Стивън Кинг за XX в. е синоним на „хорър“, то Лъвкрафт ще бъде тогава синоним на „ужас“.
„Най-древната и най-силната човешка емоция е страхът“, казва култовият американски автор, „а най-древният и най-силен страх е страхът от неизвестното“.
Тук няма касапски ножове и кофи, пълни с кръв – Лъвкрафт е класа и аршин, по който всички поджанрове на хоръра мерят качество открай време. Сюжетите му са повлияли общо-взето всеки филм с призрачен саундтрак, който сте гледали по телевизията след дванайсет. И днес Лъвкрафт е също толкова модерен, колкото и преди 50-60 години. Т.нар. Ктулху митология, съставена от впечатляващо количество планети, богове и създания, продължават да обогатяват множество именити фантасти (а и не само):  Борхес, Клайв Баркър, Гийермо дел Торо, Зелазни, Нийл Геймън, Чайна Миевил…
Както преводът, така и подборът на Адриан Лазаровски заслужават адмирации. Поетичният, търпелив и философски език на Лъвкрафт напомня на друг класически автор на ужаса – Едгар Алън По, който се споменава няколко пъти в настоящия сборник. Но „Планините на безумието“ не е комерсиална книга – не се заблуждавайте от надписа на корицата „Вдъхновителят на Стивън Кинг“!
Защото в крайна сметка учителят остава ненадминат.

„Планините на безумието“  тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔