Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 24 юни, 71 години навършва Юлия Кръстева. Родена е в Сливен. Завършва френска филология през 1964 г. в СУ „Климент Охридски”. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и оттогава живее във Франция и пише на предимно на френски. Във Франция се посвещава на научна дейност, работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел“ и се омъжва за нейния лидер Филип Солерс.
Получава докторат по семиология (1968) и държавен докторат по литература на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет става през (1974)г. В края на седемдесетте години завършва обучение по психоанализа.
СегаКръстева е професор в парижкия университет „Дени Дидро”. Редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор, където дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров, както и в Университета на Торонто и др. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети. Юлия Кръстева е също член на Британската академия
През април 1997 г. Юлия Кръстева получава едно от най-престижните отличия във Франция — Почетния легион.Норвежкото правителство ѝ дава през 2004 г. Холбергова награда.През 2008 г. тя основава международната награда „Симон дьо Бовоар”. Присъжда се на личности, които, според журито, са се отличили чрез художествена работа или действия за насърчаване на свободата на жените в света.
Авторка е на романи като „Самураите”, „Старецът и вълците”, „Тереза моя любов” и др. Представяме ви цитати от Кръстева, публикувани в goodreads.com.
„Депресираният човек е радикален, мрачен атеист”.
„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея”.
„Назоваването на страданието, въздигането му, разчленяването му на малки компоненти – това без съмнение е начин за обуздаване на мъката”.
„Унижението е преди всичко неяснота”.
„Днес е апотеозът на човешката лудост. Политиката е част от това, особено в своите смъртоносни изблици. Тя не е поле, в което човешката свобода се разгръща. Модерният свят, светът на война, Третия свят, престъпният свят на смърт няма бляскава страна. Модерният политически домейн е в огромна степен тоталитарен, социален, изравняващ, изтощаващ. Следователно лудостта е място на асоциалното, неполитическото и, парадоксално, на свободната индивидуализация”.
„Унижението е просто граница, отблъскващ дар на другото, вътрешно аз, за да може истинското аз да не изчезне, а да намери, в отчуждението, начин за съществуване”.
Книги от Юлия Кръстева тук
