Начало / Свят / Книга за Кенеди разкрива безкритичността му към нацизма

Книга за Кенеди разкрива безкритичността му към нацизма

„Хитлер е от онези, които се превръщат в легенди“, пише в дневника си Джон Кенеди, когато 20-годишен посещава Германия. Записките му от онова време свидетелстват за наивен расизъм и големи политически заблуди, съобщи „Дойче веле” в рецензия на излязлата на немски книга „John F. Kennedy: Unter Deutschen – Reisetagebücher und Briefe, 1937 – 1945”, съдържаща дневника му от пътуванията и писма. Кенеди е особено важен за германците, тъй като на 26 юни 1963 г. в изолирания Западен Берлин произнася реч, в която заявява, че всеки гражданин на свободния свят може да се нарече гражданин на Берлин. Тогава казва прочутата си фраза: „Ich bin ein Berliner“.

Като младеж бъдещият американски президент посещава Германия  три пъти – през 1937, 1939 и 1945 г. Преди Втората световна война той обикаля райха с приятели, а след 1945 г. идва в победената страна заедно с журналисти от високопоставена военна делегация. С тях той посещава и бившата лятна резиденция на Хитлер в Берхтесгаден.

При всичките тези пътувания Кенеди наблюдава Германия, а и цяла Европа, през призмата на известна високомерна предубеденост. Очевидно той не е изпитвал необходимостта да вниква в чужди проблеми и да си изяснява мирогледни различия.

Светогледът на младия Кенеди е предопределен и от неговия произход – родителите му са ирландски католици, новобогаташи, чиито пари произхождат от съмнителни сделки с алкохол, борсови спекулации и Холивудски филми. Във висшата прослойка на Бостън, която е предимно протестанска и англосаксонска, на членовете на семейство Кенеди се гледа с подозрение – считат ги за съмнителни парвенюта.

Това че младият Кенеди усеща на собствен гръб антикатолическия и антиирландски расизъм на местните хора не събужда у него обаче симпатии към тъмнокожите в Маями например, където семейството му прекарвало зимата. Навремето Флорида е заразена от типичния за Южните щати апартейд, също както и Вашингтон, където Кенеди е член на Конгреса от 1948 до 1960. В края на 1950-те той споделя пред своя биограф признава, че все още не е запознат с „проблемите на негрите“, тъй като не познавал никакви тъмнокожи. Бащата Джоузеф П. Кенеди и по-големият му брат Джо са били крайни антисемити с не особено ласкаво мнение за демокрацията.

През 1937 г. 20-годишният Джон Кенеди записва в дневника си: „Фашизмът е правилният избор за Германия и Италия, комунизмът – за Русия, а демокрацията – за Америка и Англия.“ В останалата част от записките му се долавя наивен расизъм, а някои от заключенията му са чиста проба клишета: „Испанците си падат по насилието, французите са мръсни и имат лош дъх, италианците са любопитни, евреите имат нюх за бизнес, а германците са авторитарни.“

Красотата на посетените германски градове го кара да смята, че „нордическите раси превъзхождат южните“. Но нито в дневниците му, водени по време на посещенията в Германия през 1937 и 1939 г., нито в личните му писма и записки има и ред, който да е критичен спрямо преследването на евреите и терора, на който е била подложена опозицията в нацистка Германия. Засилващата се изолация на Хитлер в Европа Кенеди си обяснява с това, че германците като нордическа раса превъзхождали останалите, поради което всички се съюзявали срещу тях.

Дори и след 1945 г. той не пише нищо за престъпленията на Хитлер, не посещава нито един от освободените концлагери, не се среща с нито един представител на опозицията. Вместо това дълбокомислено размишлява на тема „велики личности“, очевидно причислявайки и Хитлер към тях: „Омразата, която обгражда Хитлер сега, някой ден ще го превърне в една от най-значимите личности, живели изобщо. Безграничните му амбиции в името на родината го превърнаха в заплаха за световния мир, но начинът, по който живя и умря, крият в себе си нещо тайнствено, нещо, което ще го надживее и ще се развива в бъдеще. Той беше от онези хора, които се превръщат в легенда.“

Книги за Кенеди тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

ob_583e38_carlo-collodi

Карло Колоди: „Лъжата бива два вида: на едната лъжа краката са къси, а другата има дълъг нос.“

На 24 ноември 1826 година се ражда Карло Лоренцини, по-известен с псевдонима си Карло Колоди. …