Начало / Критика / „Малкият крал Декември” от Аксел Хаке (рецензия)

„Малкият крал Декември” от Аксел Хаке (рецензия)

От прекрасните книги, които по една или друга причина не са достигнали до българския читател, може да се вдигне кула с размерите на Вавилонската. Сред тях е и „Малкият  крал Декември”, „превзела” света още преди 20 години.

Издателство „Лабиринт” се постара да запълни този пропуск и да представи „Краля” в достоен вид – в прекрасния превод на един от доайените на преводаческото изкуство у нас Елка Рубибанова и в издание с твърда подвързия и хромирана хартия.
Авторът на „Малкият крал Декември” – Аксел  Хаке, е сред най-известните германски писатели и журналисти с творби, които се продават в огромни тиражи и често оглавяват класациите на бестселърите.
Илюстраторът Михаел Сова е прочут далеч извън пределите на Германия: създателите на „Амели Пулен” поверяват именно на него да нарисува запомнящите се картини по стените на главната героиня.

„Малкият крал Декември” е издаден в тираж близо 1 милион екземпляра  в  19 държави, а във Великобритания и САЩ е подготвен за печат от „Блумсбъри”, издателството, открило за света Дж. К. Роулинг и Хари Потър.

Тази философска приказка се харесва и на малките читатели, жадни да разкрият тайните на живота и на човека, и на възрастните – тези „пораснали деца”, които продължават да си задават въпроси и обичат притчовата литература в духа на „Джонатан Ливингстън чайката” и „Илюзии” на Ричард Бах,  „Малкият принц” на Сент-Екзюпери, „Даото на Мечо Пух” на Б. Хоф и дори  „Алхимикът” на Коелю.
Мнозина се изкушават да сравняват „Крал Декември” с „Малкия принц”, но макар усещането за притчовост да е еднакво, двете творби се различават съществено.

В „Малкия крал Декември” няма сюжет, няма кулминация и развръзка – единствените „събития” тук са петте разговора на разказвача с причудливия дребен Крал – рожба на неговата самота (или може би хлапето, което и досега е живо в него), по време на които двамата разискват пет важни неща:
1.    Какво е да си дете и какво – да си възрастен, и дали да растеш на ръст и години, не означава да трупаш още и още пропуснати възможности.
2.    Кое е по-истинско, нашите сънища като отпечатък на душата ни, или действителността, когато често трябва да слагаме „усмирителна риза” на мечтите си.
3.    Що е безсмъртие и трябва ли да се страхуваме от смъртта.
4.    Какво е да обичаш, колко е важно да вярваш на човека до себе си и да се държиш здраво, здраво за него – тогава, и в бездната да скочиш, тя ще се превърне в трамплин и ще те изстреля към звездите.
5.    Какво са спомените и кои от тях  си струва да окачаме в хранилищата на паметта си.

Четеш тази малка книга, която с ленивия си ритъм е като истински мехлем за душата, и изведнъж започва да ти се струва, че сутрин, докато си пиеш кафето, зад чашата се е мярнала червената мантия на Крал Декември и светът е станал малко по-приятно място за живеене.

Илюстрации: Михаел Сова

„Малкият крал Декември” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

eliott-reyna-kcT-7cirBEw-unsplash

Скролването ни пречи да прочетем над 300 книги годишно

Отделяме все повече време за смарт устройства Губим го напълно неосъзнато – сякаш изключвайки от …