Хосе Ортега-и-Гасет: Кажи ми какво те интересува и аз ще ти кажа какъв си

09.05.2013 Автори

Днес, 9 май, се навършват 130 години от рождението на големия испански философ Хосе Ортега-и-Гасет. Той е сред най-блестящите изследователи на същността и еволюцията на европейската идея, известен доскоро у нас предимно с фундаменталния си труд “Бунтът на масите”. Великолепният сборник от статии и лекции “Мисли за Европа”, писани през различни периоди от първата половина на ХХ-ти век, оформя едно напълно завършено и изключително съвременно, дори и днес, виждане за развитието и възможностите пред Стария континент.

Хосе Ортега-и-Гасет е роден в семейството на представители на либералната буржоазия. Семейството на майка му притежава и издава мадридския всекидневник „El Imparcial“. Баща му – дон Хосе Ортега-и-Муниля е журналист и редактор в същия вестник. Първите му уроци са в Мадрид, като негови учители са дон Мигел Мартинес и дон Хосе дел Рио Лабандера. Знанията, които получава в йезуитския колеж „Miraflores del Palo“, по-късно оказват сериозно влияние върху цялостното му творчество. Завършва през 1897 г. и започва да учи за кратко в Университета в Мадрид. През 1905 г. отива в Германия, за да продължи образованието си, и посещава университетите в Лайпциг, Берлин и Марбург. През 1914 г. пише първата си книга – „Размисли за Дон Кихот“. През 1916 г. е съосновател на всекидневника „El sol“ („Слънцето“). През 1934 г. публикува книгата „По повод на Галилей“ („En torno а Galileo“), а през 1935 г. – „Историята като система“.

Избрано от Хосе Ортега-и-Гасет:

Кажи ми какво те интересува и аз ще ти кажа какъв си.

За човека, за когото малките неща не съществуват, великото не е велико.

Усилието е наистина усилие, когато започне да причинява болка.

Омразата е чувство, което води до изчезване на ценностите.

Законът е роден от отчаянието от човешката природа.

Живеенето е постоянен процес на решаване какво ще правим.

Да живееш е да се чувстваш изгубен.

Младостта не изисква причини, само предтекст.

Интелектуалецът е пиян по рождение.

Както окото разбира между колебанията на ефира, така душата на всеки отделен човек избира между истините; същото е с душата на всеки народ и на всяка епоха.

Интелектуалецът е името на едно призвание. Талантът е името на една дарба.

Истинската любов е само опит да се разменят две самоти.

Мъжете могат да се разделят на три типа: такива, които се мислят за Дон Жуановци; такива, които смятат, че са били; и други, които вярват, че са могли да бъдат, но не са поискали. Последните са тези, които – с благородно намерение – са готови да атакуват Дон Жуан, а може би и да го анатемосат.

Човек е интелектуалец за себе си, въпреки себе си, против себе си, неизбежно.

Досадникът е човек, който ни лишава от самотата ни, без да ни предостави компания.

Европа наистина представлява едно пространство, но пространство, пропито с цивилизация и тази цивилизация, нашата, европейската, ни е превърнала нас, европейците, в нещо проблематично.

Законът, който обуславя големите промени в живописта, е смущаващо прост. Първо се рисуват неща; после – усещания; накрая – идеи.

Изкуството няма право на съществуване, ако се ограничава само да възпроизвежда действителността, дублирайки я безсмислено. Неговата мисия е да създаде един въображаем хоризонт.

Всеки национализъм е улица без изход.

Според мен благородството е синоним на живот, изтъкан от усилия, от стремеж винаги да се извиси над самия себе си, да прекрачи границите на това, което вече е, и да се издигне до нещо, което си поставя като цел и задължение. По този начин благородният живот се противопоставя на обикновения или инертния, който е статично затворен в себе си, обречен на вечна неподвижност, докато някаква външна сила не го застави да излезе от рамките си. Затова този начин на човешко съществуване наричаме „маса“ – не толкова защото е тълпообразен, колкото защото е инертен.

Безспорно е, че открай време едно от най-обременителните неща в живота е контактът, сблъсъкът с глупостта на ближния.