Лира Литературно-рекламна Агенция
130 години от рождението на Сирак Скитник ще бъде отбелязано с редица прояви, който ще се проведат от 31 май до 1 юни. Национално честване е под патронажа на кмета на Благоевград. Съорганизатори са Филологически факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски” и БНР – Радио Благоевград. В рамките на юбилея на Сирак Скитник ще бъде отбелязана и 40 години от първата емисия на Радио Благоевград.
В рамките на честването ще бъдат проведени:
1. Научна конференция „Изкуството и улицата”, посветена на Сирак Скитник (31 май и 1 юни 2013 г.).
2. Национален конкурс за радиожурналистика на тема „Това е България”.
3. Национален конкурс за поезия (в обем до 50 стиха).
В конкурсите за поезия и радиожурналистика могат да участват автори до 35 години.
Националните конкурси за поезия и за радиожурналистика ще бъдат премирани поотделно със следните награди:
І награда – 400 лева
ІІ награда – 200 лева
ІІІ награда – 100 лева
– Материалите за участие в конкурса за радиожурналистика на тема „Това е България” да се изпращат в срок до 10 май 2013 г. на radiobld@abv.bg. Материалите трябва да бъдат в аудиоформат mp3 с времетраене до 5 минути.
– Материалите за участие в конкурса за поезия се изпращат в срок до 10 май 2013 г. на s_skitnik_konkurs@abv.bg
– Заявките за участие в конференцията се изпращат в срок до 20 май на електронен адрес: crakiovsky@abv.bg. Командировъчните разходи на участниците са за сметка на изпращащата институция.
Сирак Скитник е литературният псевдоним на българския писател Панайот Тодоров Христов (1883 -1943). Утвърждава като една от най-ярките фигури в българско изкуство между световните войни. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира (1905) със стихове в сп. „Художник“. Сътрудничи с поетични творби на списанията „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Наблюдател“, „Слънце“, „Българан“.
Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност и визуалност на образите.
Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията „Българска реч“, „Съвременник“, „Везни“, „Хиперион“, „Златорог“, „Художествена култура“ и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите „Старо и ново изкуство“, 1919, „Тайната на примитива“, 1923).
