Днес 11 април, се навършват 210 години от рождението на Козма Петрович Прутков. Той е измислена личност, която от 1854 г. до средата на 1860-те год. твори комично-абсурдни стихотворения, басни, пиеси, епиграми и афоризми и ги публикува в различни списания (най-много в „Съвременник“). Прутков е литературната маска на тримата братя Жемчужникови (Алексей, Владимир и Александър Михайлович) и техния братовчед Алексей Толстой.
4-мата приятели зад името Козма Прутков (той ги нарича свои „опекуни“) му измислят съвсем конкретна биография: роден е през 1803 г., от ранна младост до смъртта си заема държавна служба, почива през 1863 г. Има манията да публикува всичките си произведения на 11-о число (рождената му дата) и да изписва името си не Кузма, както е обичайно, а Козма.
Днес Козма Прутков се смята за един от класиците на руската хумористична литература и голяма част от неговите афоризми се използват в ежедневната руска реч. Миналата година в Русия беше публикувана единствената биография на Козма Прутков . Неин автор е московският литературен критик Алексей Смирнов.
Ето и част от знаменитите му мисли:
„Не ходи по наклона, че ще ти се изкривят токовете на ботушите.“
„Никой не може да обхване необхватното.“
„Много неща не ги знаем не защото знаем недостатъчно, а защото тези неща не влизат в кръга на нашите знания.“
„Брачната халка е първата брънка от съпружеските окови.“
„Ако искаш да си щастлив, бъди.“
„Ако нямаше цветове, всички щяха да са с едноцветни дрехи.“
„Дружбата стопля сърцето, роклята — тялото, а слънцето и печката — въздуха.“
„Главата на човека му е поставена най-отгоре, за да не ходи нагоре с краката.“
„Ако на клетката на слона видиш табелка «бивол» — не вярвай на очите си.“
„Издаването на някои вестници, списания и даже книги може да донесе печалба.“
„Не се шегувай с жените – тези шеги са глупави и неприлични.”
„Какво да кажат за тебе другите, ако ти самият не можеш за себе си нищо да кажеш?”
„Смъртта е поставена чак в края на живота, за да ни е по-удобно да се приготвим за нея.“
„Ако скриеш истината от приятелите, на кого ще я откриеш?”
„Храната е така необходима за здравето, както културните обноски за образования човек.“
„Ако те попитат кое е по-полезно, слънцето или месечината, то отговори — месечината. Защото слънцето свети денем, когато и без това е светло, а месечината — нощем.“
„Чукни кобилата по носа и тя ще завърти опашка.“
„Взри се в корена!“
„Къде е началото на този край, с който свършва началото?“
„Ако искаш да бъдеш красив, стани хусар.“
„Коефициентът на щастието е обратнопропорционален на достойнството.“
„По-добре кажи малко, но го кажи добре.”
„Отслабващите очи винаги ще сравня с помътняло огледало, даже малко пукнато.”
„По-полезно е да изминеш пътя на живота, отколкото цялата вселена.”
„Ако имаш фонтан, запуши го; дай и на фонтана да си почине.”
„Геният е подобен на хълм, възвисяващ се в равнината.”
„Смъртта за това е поставена в края на живота, за да е по-удобно да се приготвим за нея.”
„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:
А. да ядеш нещо вкусно
Б. да беседваш с приятел, върнал се от поход
В. да се чешеш там, където те сърби”
Всички казват, че здравето е най-скъпото нещо, но никой не го спазва.„На дъното на всяко сърце има утайка.”