Лира Литературно-рекламна Агенция
Сара Ратаро е италианска писателка. Родена в Генуа, в семейство на търговци, работещи в сферата на оптиката. През 2009 г. завършва „University of Genoa“ със специалност „Наука на комуникацията”. До момента има две публикувани книги, като по-известна е романа й „Да се възползвам всякак от теб“, преведен и на български. Ратаро говори пред bookland89.blogspot.com.
–––––––––
Първо, бихте ли се представила на читателите?
– Родена съм в Генуа, където живея и работя за международна фармацевтична компания. Имам диплома по биология и комуникации. Моята страст обаче винаги е било писането.
От гледна точка на читател, кои са ви любимите книги и автори?
– Много харесвам всички романи на Джоди Пикот, главно защото ми се иска да пиша като нея. Винаги книгите й са толкова вълнуващи. Друга любима книга ми е „I’ll take you away“ от Николо Аманити. Това е автор, който се чете на един дъх. Също така „Luna“ от Джули Ан Питърс – история, която ми се искаше аз да напиша. Аз съм тип читател, който чете дори творби извън своя вкус, защото постоянно търся различни неща, които да ме заинтригуват. Особено като по-млада, се принуждавах да дочитам книги, които въобще не са ми интересни. С годините се привързах към романи, свързани с връзките между хората, чувствата. За такива неща пиша и аз.
Разкажете как написахте „Да се възползвам всякак от теб“?
– Идеята ме връхлетя бурно и неочаквано, сякаш някой ми удари шамар. В един момент имах цялата книга в главата си, знаех всяко изречение, без съмнение.
Какви са вашите навици, свързани с писането? Хващате ли писалката мигновено, или си имате собствени ритуали?
– Пиша на кухненската си маса, с прозорец отворен към зелената трева отпред. През прозореца виждам и морето. Основно пиша вечер, след края на работния ден, но понякога прекарвам цяла неделя с ръце върху клавиатурата. Винаги пиша с музикален фон. Обичам да слушам Адел.
Докато четох книгата ти, аз бях докосната не само като читател, но и като жена. Жените ли могат да оценят книгата по-добре?
– Жените от моето поколение могат да ме разберат напълно. Жени, които са израснали с изрази като „винаги“ и „докато смъртта ни раздели“. В реалността обаче е различно, някои чувства са необясними.
Работите ли вече върху нов роман?
– Да! Една драматична история за приятелството между мъж и жена. Дали съществува, доколко е устойчиво, винаги ли се крие нещо зад него – изследвам тези проблеми.
„Да се възползвам всякак от теб“ тук
